Епистаксис
Епистаксисите представляват кръвоизливи от носната кухина, произхождащи от предната или задна част на носната преграда. Първите са по-често срещани и се дължат на разположеното там сплетение от кръвоносни съдове (плексус на Кайзелбах). По-редки, но по-сериозни са кръвоизливите от задната част на кухината – предимно при лица с нарушения в коагулацията – тромбоцитопения, коагулопатия – вродена или придобита, чернодробно заболяване, лечение с антикоагуланти; атеросклеротично променени съдове; съдови аномалии като аневризми, артерио-венозни малформации, телеангиектазии и др.
Едни от най-честите причини за епистаксис са вследствие разширен кръвоносен съд от сплетението на Кайзелбах или при изсушаване на лигавицата при сух климат, при разчопляне, грубо духане на носа, както и травма. Рядко местна инфекция може да бъде причината или усложнения от системна такава като СПИН; разбира се наличието на чуждо тяло и др. Перфорация на носната преграда или дори доброкачествени или малигнени формации, включително в синусите и назофаринкса, могат да провокират кървене.
По отношение на високото кръвно налягане трябва да се знае, че то рядко е възможно да провокира кървене. Самата артериална хипертония уврежда съдовете и прави възможен кръвоизлива. Измерването на високо артериално налягане по време на епистаксис може да бъде провокирано и от тревогата покрай събитието. Ендометриозата е състояние, при което епител, характерен за маточната лигавица се намира на необичайно място. Описани са такива случаи извън гениталната система, включително и в областта на носната лигавица.
Кървенето може да бъде минимално до обилно. При последното обичайно е двустранно. Диагностиката включва оглед на носната кухина със спекулум или задна риноскопия, включително с фиброоптична техника при комплицирани случаи. За изясняването на генезата на епистаксиса е от значение анамнезата за придружаващи заболявания и приемани медикаменти. При данни за кръвоизливи и с други локализации като – подкожие, венци, пикочни пътища, мелена или ясна кръв във фекалната маса и др. се провеждат лабораторни изследвания за коагулацията. При продължително профузно кървене се следи кръвната картина и основни жизнени показатели.
Леките по тежест епистаксиси обикновено отшумяват само с притискане на ноздрите към носната преграда за 5 минути. Ако след тях няма ефект се продължава по същия начин до 10 минути. Необходимо е тялото да е наведено напред, за да не попада кръв в назофаринкса, което би провокирало гадене. Друга възможност е поставянето на тампон. Допустимо е капването и на деконгестант, например с оксиметазолин. След като спре кървенето не бива носа да се разчопля, духа, търка.
Медицинска помощ трябва да се потърси ако кръвотечението не спира за 15-20 минути, ако често се наблюдава, в случаи на обилно кървене, когато причината за него е травма и в случаите на кървене от задната част на носната кухина – тогава кръвта се стича към фаринкса независимо от навеждането на главата напред.
При по-сериозни кръвоизливи се поставя тампон, напоен с анестетици и вазоконстриктори – адреналин, лидокаин.
При идентифициране мястото на кръвоизлива се извършва химична или електро-каутеризация след овладяването му и с локална анестезия. Химичната се извършва със сребърен нитрат.Каутеризацията не бива да бъде дълбока предвид опасността от пенетрация (пробиване) на септума.
При липсата на ефект от тези подходи се преминава към тампонада, поставена от опитен специалист. Предна тампонада се осъществява с марля, поставяна послойно от пода на носната кухина. Двата края остават да висят през ноздрата. Други възможностти са готови фабрични балони за упражняване налягане върху кървящите съдове или тампониране със саморазширяваща се гъба.
При кръвоизлив от задната част на кухината се използват готови катетърни балони или задна тампонада. Последната се осъществява с многослойна марля, сгъната, навита и завързана с два конеца. С единия се свързва с катетър, който се извежда навън през носната кухина от кървящата половина, през назофаринкса и устаната кухина. С помощта на катеръра тампона се изтегля от назофсаринкса към задната част на носната кухина и така плътно притиска кървящият участък. Вторият конец остава малко под нивото на мекото небце и с негова помощ тампонадата се отстранява. Предната част на носната кухина също се запълва с марля и пред ноздрите се завързва с друга навита марля, която непозволява падането на задната тампонада назад. Така оформената тампонада остава за 4-5 дни. Във връзка с високата опасност от инфекции на синусите и средното ухо се започва системно лечение с антибиотик.
Рядко се прибягва до лигиране на съдове от по-голям калибър по оперативен път. Алтернатива е емболизацията на съдовете при ангиография.
Едни от най-честите причини за епистаксис са вследствие разширен кръвоносен съд от сплетението на Кайзелбах или при изсушаване на лигавицата при сух климат, при разчопляне, грубо духане на носа, както и травма. Рядко местна инфекция може да бъде причината или усложнения от системна такава като СПИН; разбира се наличието на чуждо тяло и др. Перфорация на носната преграда или дори доброкачествени или малигнени формации, включително в синусите и назофаринкса, могат да провокират кървене.
По отношение на високото кръвно налягане трябва да се знае, че то рядко е възможно да провокира кървене. Самата артериална хипертония уврежда съдовете и прави възможен кръвоизлива. Измерването на високо артериално налягане по време на епистаксис може да бъде провокирано и от тревогата покрай събитието. Ендометриозата е състояние, при което епител, характерен за маточната лигавица се намира на необичайно място. Описани са такива случаи извън гениталната система, включително и в областта на носната лигавица.
Кървенето може да бъде минимално до обилно. При последното обичайно е двустранно. Диагностиката включва оглед на носната кухина със спекулум или задна риноскопия, включително с фиброоптична техника при комплицирани случаи. За изясняването на генезата на епистаксиса е от значение анамнезата за придружаващи заболявания и приемани медикаменти. При данни за кръвоизливи и с други локализации като – подкожие, венци, пикочни пътища, мелена или ясна кръв във фекалната маса и др. се провеждат лабораторни изследвания за коагулацията. При продължително профузно кървене се следи кръвната картина и основни жизнени показатели.
Леките по тежест епистаксиси обикновено отшумяват само с притискане на ноздрите към носната преграда за 5 минути. Ако след тях няма ефект се продължава по същия начин до 10 минути. Необходимо е тялото да е наведено напред, за да не попада кръв в назофаринкса, което би провокирало гадене. Друга възможност е поставянето на тампон. Допустимо е капването и на деконгестант, например с оксиметазолин. След като спре кървенето не бива носа да се разчопля, духа, търка.
Медицинска помощ трябва да се потърси ако кръвотечението не спира за 15-20 минути, ако често се наблюдава, в случаи на обилно кървене, когато причината за него е травма и в случаите на кървене от задната част на носната кухина – тогава кръвта се стича към фаринкса независимо от навеждането на главата напред.
При по-сериозни кръвоизливи се поставя тампон, напоен с анестетици и вазоконстриктори – адреналин, лидокаин.
При идентифициране мястото на кръвоизлива се извършва химична или електро-каутеризация след овладяването му и с локална анестезия. Химичната се извършва със сребърен нитрат.Каутеризацията не бива да бъде дълбока предвид опасността от пенетрация (пробиване) на септума.
При липсата на ефект от тези подходи се преминава към тампонада, поставена от опитен специалист. Предна тампонада се осъществява с марля, поставяна послойно от пода на носната кухина. Двата края остават да висят през ноздрата. Други възможностти са готови фабрични балони за упражняване налягане върху кървящите съдове или тампониране със саморазширяваща се гъба.
При кръвоизлив от задната част на кухината се използват готови катетърни балони или задна тампонада. Последната се осъществява с многослойна марля, сгъната, навита и завързана с два конеца. С единия се свързва с катетър, който се извежда навън през носната кухина от кървящата половина, през назофаринкса и устаната кухина. С помощта на катеръра тампона се изтегля от назофсаринкса към задната част на носната кухина и така плътно притиска кървящият участък. Вторият конец остава малко под нивото на мекото небце и с негова помощ тампонадата се отстранява. Предната част на носната кухина също се запълва с марля и пред ноздрите се завързва с друга навита марля, която непозволява падането на задната тампонада назад. Така оформената тампонада остава за 4-5 дни. Във връзка с високата опасност от инфекции на синусите и средното ухо се започва системно лечение с антибиотик.
Рядко се прибягва до лигиране на съдове от по-голям калибър по оперативен път. Алтернатива е емболизацията на съдовете при ангиография.
