Хроничен гастрит

Гастритът представлява възпалителение на стомашната лигавица. Развива се в резултат на остро (краткотрайно) или хронично (продължително) въздействие на увреждащи фактори и се дели съответно на остър и хроничен гастрит.
До сега връзката между хистологичните данни (материал взет чрез биопсия), данните от ендоскопски изследвания на стомаха и симптомите на пациента не е изяснена докрай. Хора, страдащи от гастрит могат да изпитват болка или дискомфорт в горната част на корема, както и други оплаквания, но много хора с гастрит нямат никакви симптоми и дори не знаят за заболяването си. Често диагнозата се поставя след гастроскопия по други причини.
Терминът гастрит понякога грешно се използва за да опише болка и дискомфорт в горната част на корема, но тези оплаквания могат да се причинят от редица други болести. Много хора с тези симптоми, всъщност нямат гастрит. За гастрит се говори само, когато се докаже чрез изследване възпаление на стомашната лигавица.
Хроничният гастрит е възпаление на стомашната лигавица, което продължава дълго време и има прогресиращ ход. Преминава през няколко стадия – повърхностен гастрит, атрофичен гастрит и последната фаза е стомашна атрофия.
Различните видове хроничен гастрит се класифицират на:
Хроничен гастрит тип А или автoимунен гастрит. При тази форма възпалението обхваща корпуса на стомаха. Откриват се циркулиращи антитела към пристенните клетки в стомашната лигавица, както и към интринзик фактора, произвеждан от тях, необходим за абсорбцията на витамин B12. Този вид гастрит се среща най-често при болни от пернициозна анемия, но също така се свързва и с редица други автоимунни заболявания като болест на Адисън, тироидни заболявания, витилиго, захарен диабет тип 1.
Хроничен гастрит тип Б – причинява се от инфекция с бактерия Helicobacter Pylori. Съставлява около 85% от случаите на хроничен гастрит. Възпалението обхваща антрума, т.е. крайната част на стомаха, намираща се преди пилора (изхода към дванадестопръстника). При някои болни се наблюдава обхващане и на корпуса на стомаха, както и развитие на пангастрит (възпаление на целия стомах). При тези болни често се наблюдава и язва на дванадесетопръстника. Честотата на тази форма на гастрит се увеличава с възрастта и обхваща около 50% от хората над 50 годишна възраст и достига почти 100% от хората над 70 годишна възраст.
Особени форми на хроничен гастрит биват:
Химически гастрит – при употреба на нестероидни противовъзпалителни средства, рефлукс(връщане) на жлъчка към стомаха.
Лимфоцитарен гастрит – открива се след радиационна терапия, при болни с глутенова ентеропатия
Еозинофилен гастрит – рядка форма на гастрит, свързва се с хранителни алергии, наблюдава се и при болни прекарали алергични заболявания като астма и други
Грануломатозен гастрит – рядко срещана форма, наблюдава се при болни от туберкулоза, болест на Крон, саркоидоза
Гипертрофични гастропатии – наблюдава се при болестта на Menetrier и се характеризира със силно уголемени стомашни гънки.
Симптомите на хроничния гастрит са безапетитие,
ранно засищане, оригване, повръщане
тежест, болка, дискомфорт в горната част на корема, като симптомите се появяват рано след хранене, обложен език,рядко се наблюдава нощна болка, както при язвена болест,подуване на корема,диария,неспецифични симптоми като лесна уморяемост, раздразнителност.
При тежка жлезна атрофия и нарушен метаболизъм на желязото или пернициозна анемия, се развиват болки и слабост на мускулите, парестезии, тръпнене на крайниците.
При съмнение за хроничен гастрит, вашият лекар ще ви назначи изследване - фиброгастроскопия с вземане на биопсичен материал.
За доказване на инфекция с Helicobacter Pylori се прави кръвен или дихателен тест, а в ендоскопския кабинет може да се извърши и бърз уреазен тест, като по време на фиброгастроскопията се взема парче от лигавицата на храносмилателния тракт и се поставя в среда, съдържаща урея.
В периоди на обостряне се изключват дразнещи пикантни храни, кафе алкохол. Извън тези периоди болните могат да се хранят нормално. Болните с хроничен активен гастрит под 45 години и с хроничен атрофичен гастрит и инфекция с Helicobacter Pylori, се лекуват етиологично (според причината) по утвърдени схеми.
При хроничен гастрит тип А се прилагат кортикостероиди, имуносупресори, симптоматично лечение.
При хроничен гастрит тип Б се цели трайно отстраняване на инфекцията с Helicobacter Pylori чрез антибиотична терапия в комбинация с инхибитори на протонната помпа.
Прилагат се гастропротектори, спазмолитици, антиеметици и др.
При болни от пернициозна анемия се приема допълнително витамин B12. Високопротеинова диета може да се назначи, ако се наблюдава хипоалбуминемия (намалено количество на белтъка албумин в кръвта). При влошаване на болестта със значителна загуба на протеини може да се наложи извършване на гастректомия (оперативно изрязване на стомаха).
Ако хроничният гастрит не се лекува, може да доведе до язва и кървене на стомаха. Също така клетъчните изменения на стомашната лигавица при хроничен гастрит тип А, както и инфекцията с Helicobacter Pylori, повишават риска от развитие на рак на стомаха.
Други усложнения са:
кървене от гастроинтестиналния тракт
ерозия на стомашната лигавица
пернициозна анемия с последващ дефицит на В12
дехидратация
перфорация на стомаха
При всички случаи на съмнение за гастрит се обръщайте към вашия лекар и предприемайте лечение само под лекарски контрол.
2 май 2012
6857