За ползата от ваксините при грип


У нас срещу грип се ваксинират, според статистиката, около 6% от хората. В някои други страни обаче този процент достига до над 60. Дали ние пропускаме добър начин да намалим риска от грип през активния сезон на вируса или популярността на ваксините на места се дължи най-вече на държавна политика и активна рекламна кампания?!
Ефективността на ваксинирането срещу грип не надвишава 6% и затова ваксинирането на децата е напълно безполезно, твърди международната организация по клинични изпитания Cochrane Collaboration, като по този начин оспори съществуващата в повечето държави официална позиция за промоция на ваксинациите.
Разбира се, и противниците и привържениците на ваксините срещу грип имат своите чисто научни аргументи. Кои са повече ще оставим всеки един от вас да прецени за себе си.
Статистиките показват, че всяка година от грип (или по-точно от възникнали в резултат на него усложнения в света умират около половин милион души). Няма причина да се смята, че тази година ще бъде изключение - експерти от Световната здравна организация прогнозират появата в Северното полукълбо на нови активни щамове, срещу които имунната ни система е по-слабо подготвена.
Хората познават грипа от почти 1000 г., но все още медицината не може да открие толкова ефективно средство, което трайно да се пребори с него, за разлика например от варицелата, чумата, полиомиелита и други опасни заболявания, които са почти изчезнали благодарение на създадените ваксини.
Самата дума ваксина произлиза от латинската дума “vacca“ – крава. Още през 1796 г. английският лекар Дженър е заразил преднамерено малко момче с варицела (от крава), за да го предпази от т.нар. черна варицела. Опитът е преминал успешно, въпреки че научно обосновано обяснение и приложение на ваксината е успял да намери едва 100 г. по-късно Луи Пастьор.
В основата на ваксинирането стоят особеностите на имунната система на човека. Всеки инфекциозен агент съдържа белтъчини (антигени), които се възприемат от организма като чужди. При първия си контакт с възбудителя тялото започва да изработва антитела – специфични белтъчини, които “пасват” на белтъчините на микроорганизма (подобно на ключ в ключалка). Те се свързват с антигена и образуват комплекси, които в последствие се разрушават и извеждат от организма. Тази “война” не отминава без следа – за сблъсъка с възбудителя остава информация в имунните клетки на тялото. Ако определен микроорганизъм реши отново да атакува организма, имунната система си “спомня” опита от миналата среща и започва още по-бързо да произвежда антитела.
Първите ваксини са имали много странични ефекти. Основният е бил алергична реакция към самия вирус и веществата, с които са го обработвали (най-често с формалин)
През 70-те години на миналия век учените са установили, че имунитетът срещу грипа не е реакция срещу целия вирус (вирион), а главно срещу неговите повърхностни белтъчини: невраминизада и хемаглутинин. Тогава се появяват и първите (т.нар. субединични) противогрипни ваксини, при които в организма се вкарва само тази част от чуждия агент, на която ще реагира имунитетът.
Съществуват още т.нар. сплит-ваксини, съдържащи разрушени вириони на грипа. Те предизвикват още по-пълен имунен отговор, но при тях негативните реакции на тялото са сравнително по-чести.
Субединичните ваксини са относително (т.е. достатъчно) безопасни. Перспективата пред всяка създавана ваксина е ясна: постепенно да се имунизира цялото население, за да може съответното заболяване да намалее до единични и изолирани случаи. В случая с грипа обаче нещата се оказват далеч по-сложни и засега неразрешими.
Грип предизвикват разновидностите на вируса основно от тип А и В. Вирусът от тип А се отличава с разнообразието си на повърхностни антигени – невраминидаза и хемаглутинин. Това е свързано с особеностите на цикъла на размножаване на вируса и склонността му към мутации в гените, кодиращи тези белтъчини. Достатъчна е една замяна и антигенът се променя.Това означава, че предварително създадените антитела не действат на новата разновидност на вируса, тъй като няма съответствие между “ключ” и “ключалка”.
Означава ли това, че е невъзможно да се създаде ваксина срещу грипа. Специалистите са установили, че през последните десетилетия грип А циркулира под формата на “еталонни” варианти. Вирусът на грипа А/H3N2 е представен от еталоните Сидни, Москва, Фуцзян, Кумамото, Калифорния, а вирусът на грипа А/ H1N1 – от Йоханесбург, Пекин, Нова Каледония и др.
“Еталонът” е антигенен вариант, променящ се от едно вирусно поколение в друго, но не безразборно, а напълно последователно и затова всяка следваща генерация запазва повечето от свойствата на “еталона”-предшественик.
Именно това позволява да се създават ваксини от еталонни щамове на вируса на грипа с надеждата, че те ще осигурят известна защита от неговото непредсказуемо изменение.
Както показва опитът, ваксинирането не ни защитава от заболяването, но осезаемо намалява вероятността от неговото тежко протичане и евентуални усложнения. Ето защо Световната здравна организация все пак препоръчва ваксинирането като основна профилактика на грипа.
Непостоянството на вирусните антигени диктува необходимостта от периодично обновяване на щамовете. Колкото “по-пресни” са те, толкова по-висока е защитата.
Според официалните предписания, ваксинирането срещу грип е препоръчително за всички, които искат да избегнат тежките форми на заболяването, особено за децата в предучилищна възраст, хората над 65 г. и всички, чиято професия предполага чест контакт с други хора - например учители, медицински персонал, военни. Ваксинирането трябва да става в периода преди очакваната епидемия.
30.10.2012

995 пъти видяна