Аносмия
Представете си какво би било да не усещате никакви аромати – нито тези на развалени храни, но и нито на цветя или парфюм. Факт е, че такова заболяване съществува и то се нарича аносмия, или още - загуба на обонянието.
Аносмия е заболяване, при което болния губи обонянието си. Тя може да е временна или постоянна, вродена или придобита. Неспособността за възприемане на ароматите може да засяга само едната ноздра (хипосмия) или да изключва регистрирането на определено ухание (специална аносмия). Загубата на обоняние не е животозастрашаваща в прекия смисъл на думата, но трябва да се лекува, защото причинява дискомфорт на болния и го излага на риск.
Аносмията прави храната по-малко апетитна, затова хранителния режим на пациента се променя драстично. Освен това често заболяването води до депресия, тъй като болният преживява по-тежко загубата на едно от сетивата си. В следствие на депресивното състояние настъпва и понижаване на либидото. Но най-опасното последствие от аносмията се изразява в невъзможността на болния да подушва вредни газове, дим (причинен от пожар) или да различи някои развалени храни.
Когато подушваме нещо, източникът на аромата отделя молекула, която стимулира специални нервни клетки, разположени навътре в носа. Клетките от своя страна трябва да изпратят сигнал до мозъка, за да може той да разкодира миризмата. Всичко, което възпрепятства дори малка част от този процес може да причини загуба на обонянието. Следователно причините за възникването на аносмията са много и най-различни.
Постоянната аносмия може да е възникнало след възпаление на носната лигавица, при запушване на носните проходи или при унищожаване на темпоралния лоб. Понякога е причинено от смъртта на невроните на обонятелните рецептори. Виновници са също заболявания като менингит, невросифилис, полипи в носа. В редки случаи аносмията е сигнал за болестта на Алцхаймер или Паркинсон. По-често обаче причина за заболяването е мозъчна травма.
Временната загуба на обоняние пък може да е следствие от настинка, синузит, хормонален дисбаланс, недостиг на някое вещество в организма или на лошо качество на въздуха. Прекомерната употреба на спрейове против хрема също отключват заболяването. От значение е и средата, в която работите. Например тези, чиято професия ги излага под влиянието на токсични химикали, са по-застрашени от останалите. Пушачите и възрастните хора също могат заболеят от аносмия.
Вродената аносмия обикновено е причинена от генетични фактори.
За аносмия може да се говори, когато повече от две седмици след боледуване болният все още няма обоняние. Диагностицирането на болестта се извършва от лекари УНГ. Правят се специализирали тестове и изследвания, от които понякога ядрено-магнитен резонанс и компютърна томография. Изследва се и нервната система, за да се провери за повредени черепни нерви. Освен това лекарите разпитват пациента за други скорошни заболявания или медицински интервенции, които може да са отключили аносмията.
Обикновено лечението на аносмия включва приема на специални медикаменти, чиито състав може да повлия на възвръщането на обонянието. От огромно значение са глюкокортикоидите – вид хормони, отговарящи за въглехидратния и белтъчни метаболизъм, които допринасят за устойчивото състояние на организма. Загубата на обоняние може да се лекува и с акупунктура. Само в по-тежки случаи се прибягва до операция, чиято цел е да отстрани преградата или полипа, които пречат на долавянето на миризми.
Освен аносмия (загуба на обонянието) съществува и хиперосмия – повишена чувствителност към всякакви миризми.
Аносмия е заболяване, при което болния губи обонянието си. Тя може да е временна или постоянна, вродена или придобита. Неспособността за възприемане на ароматите може да засяга само едната ноздра (хипосмия) или да изключва регистрирането на определено ухание (специална аносмия). Загубата на обоняние не е животозастрашаваща в прекия смисъл на думата, но трябва да се лекува, защото причинява дискомфорт на болния и го излага на риск.
Аносмията прави храната по-малко апетитна, затова хранителния режим на пациента се променя драстично. Освен това често заболяването води до депресия, тъй като болният преживява по-тежко загубата на едно от сетивата си. В следствие на депресивното състояние настъпва и понижаване на либидото. Но най-опасното последствие от аносмията се изразява в невъзможността на болния да подушва вредни газове, дим (причинен от пожар) или да различи някои развалени храни.
Когато подушваме нещо, източникът на аромата отделя молекула, която стимулира специални нервни клетки, разположени навътре в носа. Клетките от своя страна трябва да изпратят сигнал до мозъка, за да може той да разкодира миризмата. Всичко, което възпрепятства дори малка част от този процес може да причини загуба на обонянието. Следователно причините за възникването на аносмията са много и най-различни.
Постоянната аносмия може да е възникнало след възпаление на носната лигавица, при запушване на носните проходи или при унищожаване на темпоралния лоб. Понякога е причинено от смъртта на невроните на обонятелните рецептори. Виновници са също заболявания като менингит, невросифилис, полипи в носа. В редки случаи аносмията е сигнал за болестта на Алцхаймер или Паркинсон. По-често обаче причина за заболяването е мозъчна травма.
Временната загуба на обоняние пък може да е следствие от настинка, синузит, хормонален дисбаланс, недостиг на някое вещество в организма или на лошо качество на въздуха. Прекомерната употреба на спрейове против хрема също отключват заболяването. От значение е и средата, в която работите. Например тези, чиято професия ги излага под влиянието на токсични химикали, са по-застрашени от останалите. Пушачите и възрастните хора също могат заболеят от аносмия.
Вродената аносмия обикновено е причинена от генетични фактори.
За аносмия може да се говори, когато повече от две седмици след боледуване болният все още няма обоняние. Диагностицирането на болестта се извършва от лекари УНГ. Правят се специализирали тестове и изследвания, от които понякога ядрено-магнитен резонанс и компютърна томография. Изследва се и нервната система, за да се провери за повредени черепни нерви. Освен това лекарите разпитват пациента за други скорошни заболявания или медицински интервенции, които може да са отключили аносмията.
Обикновено лечението на аносмия включва приема на специални медикаменти, чиито състав може да повлия на възвръщането на обонянието. От огромно значение са глюкокортикоидите – вид хормони, отговарящи за въглехидратния и белтъчни метаболизъм, които допринасят за устойчивото състояние на организма. Загубата на обоняние може да се лекува и с акупунктура. Само в по-тежки случаи се прибягва до операция, чиято цел е да отстрани преградата или полипа, които пречат на долавянето на миризми.
Освен аносмия (загуба на обонянието) съществува и хиперосмия – повишена чувствителност към всякакви миризми.