Латерален епикондилит
Едно от най-често срещаните болезнени състояния, предизвикано от претоварване в областта на лакътя е латералния епикондилит, наричан още инсерционит.
Епикондилът е външната изпъкнала част на лакътя от която започват всички мускули, разгъващи китката /екстензори/. Всички действия, свързани с повдигане на китката нагоре/назад/, се извършват от тези мускули.
Латералния (външен или този от страната на палеца) епикондилит е 10 пъти по-често срещан от медиалния (вътрешен или от страната на малкия пръст) и обикновено се предизвиква от повтарящи се движение на мускулите екстензори на китката. Проявява се като болка от външната страна на лакътя като има една определена точка, силно болезнена при натиск.
Заболяването е описано най-напред при тенисисти, откъдето идва и придобилото популярност название „тенис лакът“.
Най-честата причина за епикондилитът е многократното повтаряне на еднообразни движения с лакътя, каквито са например играта на тенис, боядисването с четка, въртене на отвертка, дори работата с компютър. Най-често засегнатите са хора на възраст между 30 и 50 години.
С напредване на възрастта или при постоянно натоварване, започват дегенеративни процеси в сухожилията на лакътя. Сухожилията се износват и в тях се появяват разкъсвания, причиняващи значителното им отслабване. Ако травмиращите движения продължават да се повтарят, сухожилията не могат да се възстановят, тъй като новите сухожилни влакна се разкъсват преди да достигнат зрялост. Увредените влакна се заместват от съединителна тъкан, но тя няма същата еластичност.
Латералният епикондилит е заболяване, което започва постепенно и бавно прогресира. В началото оплакванията се изразяват в обща умора и напрежение в ръката, от мускулна слабост.
С напредване на състоянието болката също се засилва в рамките на 24 до 72 часа след претоварването на ръката. Тя се засилва при физическо натоварване и утихва след покой. Болката се разпространява надолу към пръстите и нагоре към раменната става. Наблюдава се нарушение функцията на ръката и пациентите се затрудняват при извършване на редица ежедневни действия.
Диагнозата латерален епикондилит се поставя от ортопед след физикално изследване. Обикновено при преглед се установява лек оток на 2 см. под латералния епикондил, като зоната е болезнена и при лек натиск. Такъв обаче може и да липсва. Пациентите изпитват болка при разтягане и завъртане на ръката навътре. Положителен е симптома на Томпсън, при който се установява болка при опит да се разгъне китката при свит юмрук срещу съпротивление.
Рентгеновата снимка не показва наличието на епикондилит, но може да отхвърли друга увреда в района, ако има съмнение за наличие на такава артроза, остеофити (шипове), фрактури. Ядрено-магнитният резонанс разпознава дегенеративни промени в мускулите разгъвачи и може да разгранични съпътстваща патология. Ехографско изследване също е възможно.
При поставяне на диагноза латерален епикондилит, се препоръчва почивка, дори в някои случаи и обездвижване на ръката 2-3 седмици с превръзка, шина, гипс. Липсата на каквото и да било натоварване на лакътя често е достатъчно за облекчаване на симптомите.
При силна болка или в случаите, когато покоя и обездвижването на крайника не дават резултат, може да се приложи и медикаментозна терапия – най-често нестероидни противовъзпалителни средства – ибупрофен, кетопрофен, напроксен, диклофенак. Кортикостероидни средства също се приложат локално, под формата на инжекции с добър ефект върху болката. От няколко години се прилага и инжектиране на автоложна кръв около външния епикондил с добри резултати.
Състоянието се повлиява добре от насочена физиотерапия, която въздейства на възпалителния процес и подобрява кръвоснабдяването на тъканите в района. Подходящи са и изометрични упражнения, които да запазят силата на мускулите. Йонофореза с нестероидни противовъзпалителни медикаменти също се използва, с кортикостероиди не всички специалисти отчита ефект.
При някои по-тежки случаи, които не се повлияват от поне шест месечно консервативно лечение (по-малко от 5%) се предприема оперативно лечение. То се изразява в разрязване фасциите на разгъвачите на ръката и преместване на инсерцията им по-надолу. Артроскопският подход позволява минимално травмиране на тъканите и бърз възстановителен процес.
Епикондилът е външната изпъкнала част на лакътя от която започват всички мускули, разгъващи китката /екстензори/. Всички действия, свързани с повдигане на китката нагоре/назад/, се извършват от тези мускули.
Латералния (външен или този от страната на палеца) епикондилит е 10 пъти по-често срещан от медиалния (вътрешен или от страната на малкия пръст) и обикновено се предизвиква от повтарящи се движение на мускулите екстензори на китката. Проявява се като болка от външната страна на лакътя като има една определена точка, силно болезнена при натиск.
Заболяването е описано най-напред при тенисисти, откъдето идва и придобилото популярност название „тенис лакът“.
Най-честата причина за епикондилитът е многократното повтаряне на еднообразни движения с лакътя, каквито са например играта на тенис, боядисването с четка, въртене на отвертка, дори работата с компютър. Най-често засегнатите са хора на възраст между 30 и 50 години.
С напредване на възрастта или при постоянно натоварване, започват дегенеративни процеси в сухожилията на лакътя. Сухожилията се износват и в тях се появяват разкъсвания, причиняващи значителното им отслабване. Ако травмиращите движения продължават да се повтарят, сухожилията не могат да се възстановят, тъй като новите сухожилни влакна се разкъсват преди да достигнат зрялост. Увредените влакна се заместват от съединителна тъкан, но тя няма същата еластичност.
Латералният епикондилит е заболяване, което започва постепенно и бавно прогресира. В началото оплакванията се изразяват в обща умора и напрежение в ръката, от мускулна слабост.
С напредване на състоянието болката също се засилва в рамките на 24 до 72 часа след претоварването на ръката. Тя се засилва при физическо натоварване и утихва след покой. Болката се разпространява надолу към пръстите и нагоре към раменната става. Наблюдава се нарушение функцията на ръката и пациентите се затрудняват при извършване на редица ежедневни действия.
Диагнозата латерален епикондилит се поставя от ортопед след физикално изследване. Обикновено при преглед се установява лек оток на 2 см. под латералния епикондил, като зоната е болезнена и при лек натиск. Такъв обаче може и да липсва. Пациентите изпитват болка при разтягане и завъртане на ръката навътре. Положителен е симптома на Томпсън, при който се установява болка при опит да се разгъне китката при свит юмрук срещу съпротивление.
Рентгеновата снимка не показва наличието на епикондилит, но може да отхвърли друга увреда в района, ако има съмнение за наличие на такава артроза, остеофити (шипове), фрактури. Ядрено-магнитният резонанс разпознава дегенеративни промени в мускулите разгъвачи и може да разгранични съпътстваща патология. Ехографско изследване също е възможно.
При поставяне на диагноза латерален епикондилит, се препоръчва почивка, дори в някои случаи и обездвижване на ръката 2-3 седмици с превръзка, шина, гипс. Липсата на каквото и да било натоварване на лакътя често е достатъчно за облекчаване на симптомите.
При силна болка или в случаите, когато покоя и обездвижването на крайника не дават резултат, може да се приложи и медикаментозна терапия – най-често нестероидни противовъзпалителни средства – ибупрофен, кетопрофен, напроксен, диклофенак. Кортикостероидни средства също се приложат локално, под формата на инжекции с добър ефект върху болката. От няколко години се прилага и инжектиране на автоложна кръв около външния епикондил с добри резултати.
Състоянието се повлиява добре от насочена физиотерапия, която въздейства на възпалителния процес и подобрява кръвоснабдяването на тъканите в района. Подходящи са и изометрични упражнения, които да запазят силата на мускулите. Йонофореза с нестероидни противовъзпалителни медикаменти също се използва, с кортикостероиди не всички специалисти отчита ефект.
При някои по-тежки случаи, които не се повлияват от поне шест месечно консервативно лечение (по-малко от 5%) се предприема оперативно лечение. То се изразява в разрязване фасциите на разгъвачите на ръката и преместване на инсерцията им по-надолу. Артроскопският подход позволява минимално травмиране на тъканите и бърз възстановителен процес.