Лекувайте навреме апендицита
Апендицит наричаме възпаление на апендикса - придатък на сляпото черво. Заболяването се нарича „апендицит“ или „апендисит“, но в разговорната реч често получава грешното наименование „апандисит“.
Апендиксът е малък тръбовиден израстък на първата част на дебелото черво (сляпо черво). От него се стича слузест секрет към дебелото черво и благодарение на лимфната тъкан, с която е покрита стената му, апендиксът произвежда антитела, свързани с имунната система на човек.
Въпреки че има известна функция в отделителната и имунната система на човек, много специалисти го определят като излишен орган, който не е от съществена важност за нормалното функциониране на човешкия организъм. Може да се каже, че апендиксът все още е мистерия за лекарите, защото няма друг орган в човешкото тяло, който е напълно излишен.
Най-често при блокиране на оттичането на секрет от апендикса към дебелото черво се появява възпаление. „Запушването“, последвано от възпаление може да има различни причини – навлизане на фекална маса, натрупване на слузест секрет, микробна инфекция. Каквато и да е причината, когато връзката между дебелото черво и апендикса се запуши, се получава възпаление, което наричаме апендицит. Възможно е образуването на гноен мехур, който се подува и има опасност да се спука.
Основно говорим за два вида апендицит – хроничен и остър. Хроничният се появява периодично, той е в по-лека форма, може дори да не предизвиква силна болка, а да е придружен от други стомашно-чревни оплаквания – колит, запек, гадене. Организмът сам се справя с него и симптомите отшумяват. Веднъж появил се обаче, той ще продължи да се „обажда“ периодично.
Острият апендицит се характеризира с внезапна, силна болка в целия корем или в областта на пъпа. Постепенно болката се локализира долу в дясно и е възможно силата й да се притъпи. Това обаче не означава, че опасността е отминала. Ако усетите такива симптоми, незабавно се консултирайте с лекар, а не да се „лекувате“ само с обезболяващи.
Много лекари твърдят, че може да познаят апендицита само по симптомите и напипване на болезнено място. Същите симптоми обаче е възможно да има и при пукане на киста на десен яйчник при жените и затова са нужни няколко изследвания, за да се достигне пълна сигурност какъв е проблемът.
Методите на диагностициране включват:
Изследване на кръвта, за да се провери евентуално увеличение на белите кръвни телца, които са симптом на възпаление.
Изследване на урината, също за да се потърсят следи от възпаление.
Ехография, с която да се установи състоянието на коремните органи.
Преглед при гинеколог, уролог и други специалисти за отстраняване на съмнения за друго заболяване.
Ако страдате от хроничен апендицит, вероятно ще ви бъде назначено лечение с антибиотици и противовъзпалителни медикаменти. Острият апендицит се лекува оперативно, като се премахва напълно. Операцията е кратка – трае около 20 минути и хирурзите я определят като „рутинна“. През последните години става все по-разпространен безкръвният метод за опериране на апендицит – лапароскопия.
Нелекуваният апендицит и най-вече недиагностицираният остър апендицит може да имат много сериозен изход. Ако не бъде обърнато внимание на възпаления апендикс, е възможно той да се спука и да се получи перитонит. Натравянето на организма след пукане на апендикса може да има летален край. Затова бъдете максимално отговорни, ако имате някои от изразените симптоми.
Апендиксът е малък тръбовиден израстък на първата част на дебелото черво (сляпо черво). От него се стича слузест секрет към дебелото черво и благодарение на лимфната тъкан, с която е покрита стената му, апендиксът произвежда антитела, свързани с имунната система на човек.
Въпреки че има известна функция в отделителната и имунната система на човек, много специалисти го определят като излишен орган, който не е от съществена важност за нормалното функциониране на човешкия организъм. Може да се каже, че апендиксът все още е мистерия за лекарите, защото няма друг орган в човешкото тяло, който е напълно излишен.
Най-често при блокиране на оттичането на секрет от апендикса към дебелото черво се появява възпаление. „Запушването“, последвано от възпаление може да има различни причини – навлизане на фекална маса, натрупване на слузест секрет, микробна инфекция. Каквато и да е причината, когато връзката между дебелото черво и апендикса се запуши, се получава възпаление, което наричаме апендицит. Възможно е образуването на гноен мехур, който се подува и има опасност да се спука.
Основно говорим за два вида апендицит – хроничен и остър. Хроничният се появява периодично, той е в по-лека форма, може дори да не предизвиква силна болка, а да е придружен от други стомашно-чревни оплаквания – колит, запек, гадене. Организмът сам се справя с него и симптомите отшумяват. Веднъж появил се обаче, той ще продължи да се „обажда“ периодично.
Острият апендицит се характеризира с внезапна, силна болка в целия корем или в областта на пъпа. Постепенно болката се локализира долу в дясно и е възможно силата й да се притъпи. Това обаче не означава, че опасността е отминала. Ако усетите такива симптоми, незабавно се консултирайте с лекар, а не да се „лекувате“ само с обезболяващи.
Много лекари твърдят, че може да познаят апендицита само по симптомите и напипване на болезнено място. Същите симптоми обаче е възможно да има и при пукане на киста на десен яйчник при жените и затова са нужни няколко изследвания, за да се достигне пълна сигурност какъв е проблемът.
Методите на диагностициране включват:
Изследване на кръвта, за да се провери евентуално увеличение на белите кръвни телца, които са симптом на възпаление.
Изследване на урината, също за да се потърсят следи от възпаление.
Ехография, с която да се установи състоянието на коремните органи.
Преглед при гинеколог, уролог и други специалисти за отстраняване на съмнения за друго заболяване.
Ако страдате от хроничен апендицит, вероятно ще ви бъде назначено лечение с антибиотици и противовъзпалителни медикаменти. Острият апендицит се лекува оперативно, като се премахва напълно. Операцията е кратка – трае около 20 минути и хирурзите я определят като „рутинна“. През последните години става все по-разпространен безкръвният метод за опериране на апендицит – лапароскопия.
Нелекуваният апендицит и най-вече недиагностицираният остър апендицит може да имат много сериозен изход. Ако не бъде обърнато внимание на възпаления апендикс, е възможно той да се спука и да се получи перитонит. Натравянето на организма след пукане на апендикса може да има летален край. Затова бъдете максимално отговорни, ако имате някои от изразените симптоми.
