Множествена (мултиплена) склероза
Множествената склероза (МС), още известна като мултиплена или дисеминирана склероза, е хронична автоимунна възпалителна болест, която засяга централната нервна система. МС е динамично заболяване с непредсказуем клиничен ход, но често протича прогресиращо и води до тежка инвалидизация. Симптоматиката на множествената склероза е резултат от оголването на аксоналните миелинови обвивки на нервните клетки.
Множествената склероза засяга свойството на намиращите се в главния и гръбначния мозък нервни клетки да комуникират помежду си. „Общуването” между отделните неврони става посредством нервни импулси, които представляват електрични сигнали. Тези сигнали се разпространяват по аксоните (дълги израстъци на нервните клетки), които са обвити в изолиращо вещество, наречено миелин.
При мултиплена склероза собствената имунна система атакува и уврежда миелина и по този начин се затруднява или възпрепятства предаването на нервни импулси, което довежда до появата на характерната за МС клинична картина. Клетките на имунната система атакуват миелиновите обвивки на нервите около кръвоносните съдове и образуват ясно ограничени огнища, наречени миелинови плаки.
Симптомите на множествена склероза варират строго индивидуално с богата и разнообразна клинична картина. Най-често началото на заболяването се манифестира с двигателни, сетивни или зрителни нарушения. Други симптоми са спастично повишен мускулен тонус, кривогледство, двойно виждане, координационни нарушения, разстройство на говора и гълтането, тазоворезервоарни и сексуални нарушения, умора и много други (виж Множествена склероза - симптоми, клинична картина, протичане и прогноза).
Заболяването се среща по-често при жени, като те страдат около 2,2 пъти по-често от мъжете. Множествената склероза засяга предимно хора между 15 и 50 годишна възраст. Бялата раса е по-засегната от МС.
Множествената склероза засяга свойството на намиращите се в главния и гръбначния мозък нервни клетки да комуникират помежду си. „Общуването” между отделните неврони става посредством нервни импулси, които представляват електрични сигнали. Тези сигнали се разпространяват по аксоните (дълги израстъци на нервните клетки), които са обвити в изолиращо вещество, наречено миелин.
При мултиплена склероза собствената имунна система атакува и уврежда миелина и по този начин се затруднява или възпрепятства предаването на нервни импулси, което довежда до появата на характерната за МС клинична картина. Клетките на имунната система атакуват миелиновите обвивки на нервите около кръвоносните съдове и образуват ясно ограничени огнища, наречени миелинови плаки.
Симптомите на множествена склероза варират строго индивидуално с богата и разнообразна клинична картина. Най-често началото на заболяването се манифестира с двигателни, сетивни или зрителни нарушения. Други симптоми са спастично повишен мускулен тонус, кривогледство, двойно виждане, координационни нарушения, разстройство на говора и гълтането, тазоворезервоарни и сексуални нарушения, умора и много други (виж Множествена склероза - симптоми, клинична картина, протичане и прогноза).
Заболяването се среща по-често при жени, като те страдат около 2,2 пъти по-често от мъжете. Множествената склероза засяга предимно хора между 15 и 50 годишна възраст. Бялата раса е по-засегната от МС.