Синдром на Хашимото
Болестта на Хашимото, наричана още синдром на Хашимото, представлява автоимунно заболяване, засягащо щитовидната жлеза. С развитието на болестта тъканта на жлезата се унищожава от протичащата инфекция.
Въпреки че пациентите зачестяват, все още не е определена точната причина за появата на Хашимото. Според някои от изследователи стресът е основният фактор, отключващ заболяването. Установено е обаче, че и лечението на редица други заболявания, при които пациентът е бил изложен на облъчване, може да се окаже решаващо за появата на болестта. Не без поддръжници е и тезата, че синдромът на Хашимото се дължи на генетична аномалия, проявяваща се на определен етап от човешкия живот.
Наличието на толкова версии за появата на заболяването кореспондира и с отсъствието на конкретно лечение на болестта. Въпреки че по правило терапията започва с приема на тиреоидни хормони, последва доживотно лечнение с различни медикаменти, препоръчвани от лекаря, който следи развитието на болестта.
Все още медицината не е достигнала до единомислие за това кое е правилното лечение, което не би предизвикало странични ефекти и увреждане на организма в цялост.
Поради това голяма част от пациентите залагат на нетрадиционните методи за лечение, каквито са импулсния метод и хомеопатичните терапии. Тяхната цял е да стимулира щитовидната жлеза повторно и да й спомогне да се възстанови.
Въпреки че пациентите зачестяват, все още не е определена точната причина за появата на Хашимото. Според някои от изследователи стресът е основният фактор, отключващ заболяването. Установено е обаче, че и лечението на редица други заболявания, при които пациентът е бил изложен на облъчване, може да се окаже решаващо за появата на болестта. Не без поддръжници е и тезата, че синдромът на Хашимото се дължи на генетична аномалия, проявяваща се на определен етап от човешкия живот.
Наличието на толкова версии за появата на заболяването кореспондира и с отсъствието на конкретно лечение на болестта. Въпреки че по правило терапията започва с приема на тиреоидни хормони, последва доживотно лечнение с различни медикаменти, препоръчвани от лекаря, който следи развитието на болестта.
Все още медицината не е достигнала до единомислие за това кое е правилното лечение, което не би предизвикало странични ефекти и увреждане на организма в цялост.
Поради това голяма част от пациентите залагат на нетрадиционните методи за лечение, каквито са импулсния метод и хомеопатичните терапии. Тяхната цял е да стимулира щитовидната жлеза повторно и да й спомогне да се възстанови.