Цитомегаловирусна инфекция
Острата цитомегаловирусна инфекция се причинява от вирус, наподобяващ по много черти херпесните вируси. Цитомегаловирусът е член на херпесвирусното семейство. Инфекцията с цитомегаловирус, също като херпесната, е често срещана – заразяването става при целувка, секс, чрез вдишване на микроскопични капчици слюнка, при близък контакт, при кръвопреливане, органни трансплантации и др.
Повечето от нас се срещат с цитомегаловируса един или повече пъти. Заболяване, обаче, настъпва почти изключително при хората с отслабена имунна система. Цитомегаловирусната инфекция най-често се развива между 10- и 35-годишна възраст. Макар че имунната система може да държи вируса под контрол, тя не може да го елиминира напълно. Това позволява на патогенния причинител да се активизира при отслабване на имунитета.
Симптомите на остра цитомегаловирусна инфекция са увеличени лимфни възли, особено във врата, треска, умора, загуба на апетит, неразположение, мускулни болки, обрив и болезненост в гърлото. По-рядко са налице болки в гърдите, кашлица, главоболие, уртикария, аритмия, жълтеница, схващане на врата, задух и подуване на далака или черния дроб.
Диагнозата се поставя след снемане на анамнеза, физикален преглед и лабораторни изследвания, при които се търси ДНК-то на вируса в кръвта и се измерва количество на антителата против вируса. Измерват се количествено и тромбоцитите, белите кръвни клетки, изследва се чернодробната функция и др.
Цитомегаловирусната инфекция при възрастни обикновено не изисква специфично лечение. Повечето пациенти се възстановяват напълно за 4 – 6 седмици без никакво лечение, но с много почивка. При нужда могат да се използват обезболяващи и солени гаргари. Треската обикновено преминава за 10 дни, далака и лимфните възли се връщат към нормалния си размер за 4 седмици. Умората може да трае до три месеца. Макар че прогнозата като цяло е положителна, има потенциални усложнения като колит, синдром на Гилан-Бар, неврологични усложнения, пневмония, разкъсване на далака и др. Най-често срещаното усложнение, обаче, не е твърде сериозно – фарингит.
Вродената цитомегаловирусна инфекция е сериозно състояние, което има потенциала да доведе до малформации у плода.
Повечето от нас се срещат с цитомегаловируса един или повече пъти. Заболяване, обаче, настъпва почти изключително при хората с отслабена имунна система. Цитомегаловирусната инфекция най-често се развива между 10- и 35-годишна възраст. Макар че имунната система може да държи вируса под контрол, тя не може да го елиминира напълно. Това позволява на патогенния причинител да се активизира при отслабване на имунитета.
Симптомите на остра цитомегаловирусна инфекция са увеличени лимфни възли, особено във врата, треска, умора, загуба на апетит, неразположение, мускулни болки, обрив и болезненост в гърлото. По-рядко са налице болки в гърдите, кашлица, главоболие, уртикария, аритмия, жълтеница, схващане на врата, задух и подуване на далака или черния дроб.
Диагнозата се поставя след снемане на анамнеза, физикален преглед и лабораторни изследвания, при които се търси ДНК-то на вируса в кръвта и се измерва количество на антителата против вируса. Измерват се количествено и тромбоцитите, белите кръвни клетки, изследва се чернодробната функция и др.
Цитомегаловирусната инфекция при възрастни обикновено не изисква специфично лечение. Повечето пациенти се възстановяват напълно за 4 – 6 седмици без никакво лечение, но с много почивка. При нужда могат да се използват обезболяващи и солени гаргари. Треската обикновено преминава за 10 дни, далака и лимфните възли се връщат към нормалния си размер за 4 седмици. Умората може да трае до три месеца. Макар че прогнозата като цяло е положителна, има потенциални усложнения като колит, синдром на Гилан-Бар, неврологични усложнения, пневмония, разкъсване на далака и др. Най-често срещаното усложнение, обаче, не е твърде сериозно – фарингит.
Вродената цитомегаловирусна инфекция е сериозно състояние, което има потенциала да доведе до малформации у плода.
