Възли в щитовидната жлеза
Щитовидната жлеза е разположена в основата на шията, точно под Адамовата ябълка (при мъже). Въпреки, че тежи под 35 грама, жлезата произвежда хормони, които регулират обмяната в организма.
Понякога щитовидната жлеза започва да расте, причинявайки развитието на един или повече възли в нея.
Голяма част от тези солидни или изпълнени с течност бучки са доброкачествени и не причиняват симптоми.
В действителност вие не знаете, че имате възел, докато той не се открие при рутинен преглед от лекар.
Някои възли нарастват значително и притискат гръкляна и хранопровода, причинявайки затруднения в гълтането и дишането.
Около 5% от възелчетата могат да бъдат злокачествени.
Щитовидната ви жлеза се състои от две делчета, които наподобяват крила на пепруда. Делчетата се разделят от тънък участък (\"тялото на пеперудата\"), който се нарича истмус.
Щитовидната жлеза приема йод от храната и го използува за производството на два главни хормона- тироксин (Т4) и трийодтиронин (Т3).
Тези хормони поддържат скоростта, с която организмът използува мазнините и въглехидратите, контролира температурата на тялото и продукцията на белтъци.
Въпреки, че точната причина за повечето възли на щитовидната жлеза не е известна, някои фактори увеличават риска ви:
наследственост - ако родителите или братята и сестрите ви имат възли в щитовидната жлеза, има значителна вероятност вие също да развиете такива.
възраст - вероятността от развитие на възли на щитовидната жлеза нараства с възрастта, някои промени в жлезата се появяват като част от остаряването.
пол - жените са по-склонни към развитие на възли в щитовидната жлеза.
излагане на радиация - излагането на радиация или лъчетерапията увеличават риска от развитие на възли в жлезата.
някои заболявания на щитовидната жлеза - хората, които са прекарали тиреоидит (възпаление на щитовидната жлеза) са с по-голяма склонност към формиране на възли.
Повечето възли на щитовидната жлеза не причиняват симптоми.
Някои от могат да станат толкова големи, така че може да почувствувате и да видите изпъкването в основата на шията. Мъжете понякога разбират за наличието на възли, тъй като яката на ризата им става тясна.
Големите възли могат да причинят:
стягане в областта на шията
затруднено гълтането
трудности в дишането
Някои възелчета произвеждат прекалено много тироксин - хормон, отделян от щитовидната жлеза. Повишеният тироксин може да причини следните симптоми:
внезапна и неизяснено отслабване на тегло
нервност
ускорен и неравномерен пулс
Повечето възелчета се откриват, когато лекарите преглеждат шията ви при рутинен медицински преглед. Ще бъдете помолен да преглъщате по време на прегледа, тъй като възелчетата в жлезата обикновено се движат нагоре и надолу по време гълтането, докато възелчетата от другите части на шията остават на място.
След установяването на възела е важно да се разбере дали той е злокачествено и дали причинява нарушена функция на щитовидната жлеза. Поради тази причина се извършват следните изследвания:
Ехография на щитовидната жлеза. Тази образна техника използува звукови вълни с висока честота. Прилага се за разграничаване на солидни от кистични възли, за определяне на големината на възлите, както и за насочване на посоката на иглата при извършване на тънко-иглена биопсия на възела.
Функционални изследвания на щитовидната жлеза. Изследванията, които измерват нивата на тироксин (Т4), трийодтиронин (Т3) и тиреоид-стимулиращия хормон (TSH ) показват дали щитовидната жлеза произвежда твърде голямо количество тироксин (хипертиреоидизъм) или твърде ниско (хипотиреоидизъм).
Тънкоиглена аспирационна биопсия. Това е най-доброто изследване за различаване на доброкачествен от злокачествен възел. При тази процедура, лекарят вкарва тънка игла във възела и взeма материал за изследване. При наличие на повече от един възел, материал се взема от всеки един поотделно. Понякога лекарят може да използува ехограф за насочване на иглата към възела. Материалите се изпращат до патоанатомическа лаборатория, за да бъдат анализирани под микроскоп.
Сцинтиграфия на щитовидната жлеза. Въпреки, че е позагубило вече значението си, това изследване се прави за преценка на функцията на намерените възли в щитовидната жлеза. При това изследване се инжектира радиоактивен йод във вените. Вие лягате на кушетка, докато специална камера възпроизвежда образ на щитовидната жлеза върху компютърен екран. Възлите, които отделят повишено количество щитовидни хормони и се наричат \"горещи възли\" се изобразяват с по-интензивно оцветяване, тъй като поемат по-голямо количество радиоактивен йод. \"Топлите възли\" изглеждат и функционират както нормалната тъкан, докато \"студените възли\" са нефункциониращи и изглеждат дефекти в изпълването или \"дупки\" на сцинтиграфията. Горещите възли са почти винаги доброкачествени, докато малък процент от топлите и студените възли са злокачествени.
Въпреки, че повечето възли на щитовидната жлеза са доброкачествени, понякога могат да причинят сериозни усложнения.
Големите възли и многовъзлестата гуша могат да доведат до затруднения в гълтането и дишането. По-тежки симптоми се развиват, когато възлите или гушата отделят тиреоидни хормони, водещи до хипертиреоидизъм (повишена функция на щитовидната жлеза).
Заедно със симптомите от неизяснена загуба на тегло, мускулна слабост, непоносимост към топлина и тревожност, хипертиреоидизмът може също така да причини:
Сърдечни усложнения. Изразяват се в ускорена сърдечна честота, сърдечни аритмии и сърдечна недостатъчност.
Слаби и чупливи кости (остеопороза). Хормоните на щитовидната жлеза нарушават способността на организма да отлага калций в костите, което води до остеопороза.
Тиреотоксична криза. Това е внезапно и потенциално животозастрашаващо засилване на симптомите ви, което изисква незабавно лечение.
В завсимост от вида на възела и функцията на щитовидната жлеза съществуват следните възможности за лечение:
Изчаквателно поведение. Ако тънкоиглената биопсия покаже, че имате доброкачествен възел, лекарите препоръчват наблюдение на състоянието ви, което означава преглед и изследване на хормоните на щитовидната жлеза през определени интервали от време. Ако доброкачественият възел не претърпи промяна, може никога да не се наложи лечение.
Лечение, подтискащо хормоните на щитовидната жлеза. При този метод, доброкачествените възли се лекуват с L-thyroxin - синтетичната форма на тироксина, която се приема в таблетна форма. Целта е доставката на допълнително количество щитовидни хормони е да накара хипофизната жлеза да произвежда по-малко TSH- хормон, който стимулира растежа на щитовидната жлеза. Това лечение се провежда все по-рядко, поради липса на ясни доказателства, че намалява размера на възлите. Лечението дава и сериозни странични ефекти при предозиране.
Радиоактивен йод. Използува се често за лечение на възлите и на многовъзлестата гуша с повишена функция на щитовидната жлеза. След приема му под формата на капсула или в течно състояние, радиоактивният йод се натрупва в щитовидната жлеза, причинявайки свиването на възлите и намаляването на симптомите на хипертиреоидизма (повишена функция на щитовидната жлеза) в срок от два до три месеца.
Аблация на възлите с алкохол. Това е противоречиво лечение, което рядко се прилага, поради възможните си странични действия. При него възлите с повишена функция се инжектират с етилов алкохол, което води до свиването им и подтискане на симптомите на хипертиреоидизма.
Операция. Злокачествените възли на щитовидната жлеза подлежат на хирургическо отстраняване, често заедно с голяма част от тиреоиднта жлеза. Тази процедурта е известна като субтотална тиреоидектомия. Понякога доброкачествените възли също изискват оперативно премахване ако са толкова големи, че пречат на дишането и преглъщането. Оперативната интервенция е предпочитана и при хора с голяма многовъзлеста гуша, която пртиска дихателните пътища, хранопровода и кръвоносните съдове. При пълно отстраняване на жлезата, ще имате нужда от заместително лечение с хормони до края на живота ви.
Понякога щитовидната жлеза започва да расте, причинявайки развитието на един или повече възли в нея.
Голяма част от тези солидни или изпълнени с течност бучки са доброкачествени и не причиняват симптоми.
В действителност вие не знаете, че имате възел, докато той не се открие при рутинен преглед от лекар.
Някои възли нарастват значително и притискат гръкляна и хранопровода, причинявайки затруднения в гълтането и дишането.
Около 5% от възелчетата могат да бъдат злокачествени.
Щитовидната ви жлеза се състои от две делчета, които наподобяват крила на пепруда. Делчетата се разделят от тънък участък (\"тялото на пеперудата\"), който се нарича истмус.
Щитовидната жлеза приема йод от храната и го използува за производството на два главни хормона- тироксин (Т4) и трийодтиронин (Т3).
Тези хормони поддържат скоростта, с която организмът използува мазнините и въглехидратите, контролира температурата на тялото и продукцията на белтъци.
Въпреки, че точната причина за повечето възли на щитовидната жлеза не е известна, някои фактори увеличават риска ви:
наследственост - ако родителите или братята и сестрите ви имат възли в щитовидната жлеза, има значителна вероятност вие също да развиете такива.
възраст - вероятността от развитие на възли на щитовидната жлеза нараства с възрастта, някои промени в жлезата се появяват като част от остаряването.
пол - жените са по-склонни към развитие на възли в щитовидната жлеза.
излагане на радиация - излагането на радиация или лъчетерапията увеличават риска от развитие на възли в жлезата.
някои заболявания на щитовидната жлеза - хората, които са прекарали тиреоидит (възпаление на щитовидната жлеза) са с по-голяма склонност към формиране на възли.
Повечето възли на щитовидната жлеза не причиняват симптоми.
Някои от могат да станат толкова големи, така че може да почувствувате и да видите изпъкването в основата на шията. Мъжете понякога разбират за наличието на възли, тъй като яката на ризата им става тясна.
Големите възли могат да причинят:
стягане в областта на шията
затруднено гълтането
трудности в дишането
Някои възелчета произвеждат прекалено много тироксин - хормон, отделян от щитовидната жлеза. Повишеният тироксин може да причини следните симптоми:
внезапна и неизяснено отслабване на тегло
нервност
ускорен и неравномерен пулс
Повечето възелчета се откриват, когато лекарите преглеждат шията ви при рутинен медицински преглед. Ще бъдете помолен да преглъщате по време на прегледа, тъй като възелчетата в жлезата обикновено се движат нагоре и надолу по време гълтането, докато възелчетата от другите части на шията остават на място.
След установяването на възела е важно да се разбере дали той е злокачествено и дали причинява нарушена функция на щитовидната жлеза. Поради тази причина се извършват следните изследвания:
Ехография на щитовидната жлеза. Тази образна техника използува звукови вълни с висока честота. Прилага се за разграничаване на солидни от кистични възли, за определяне на големината на възлите, както и за насочване на посоката на иглата при извършване на тънко-иглена биопсия на възела.
Функционални изследвания на щитовидната жлеза. Изследванията, които измерват нивата на тироксин (Т4), трийодтиронин (Т3) и тиреоид-стимулиращия хормон (TSH ) показват дали щитовидната жлеза произвежда твърде голямо количество тироксин (хипертиреоидизъм) или твърде ниско (хипотиреоидизъм).
Тънкоиглена аспирационна биопсия. Това е най-доброто изследване за различаване на доброкачествен от злокачествен възел. При тази процедура, лекарят вкарва тънка игла във възела и взeма материал за изследване. При наличие на повече от един възел, материал се взема от всеки един поотделно. Понякога лекарят може да използува ехограф за насочване на иглата към възела. Материалите се изпращат до патоанатомическа лаборатория, за да бъдат анализирани под микроскоп.
Сцинтиграфия на щитовидната жлеза. Въпреки, че е позагубило вече значението си, това изследване се прави за преценка на функцията на намерените възли в щитовидната жлеза. При това изследване се инжектира радиоактивен йод във вените. Вие лягате на кушетка, докато специална камера възпроизвежда образ на щитовидната жлеза върху компютърен екран. Възлите, които отделят повишено количество щитовидни хормони и се наричат \"горещи възли\" се изобразяват с по-интензивно оцветяване, тъй като поемат по-голямо количество радиоактивен йод. \"Топлите възли\" изглеждат и функционират както нормалната тъкан, докато \"студените възли\" са нефункциониращи и изглеждат дефекти в изпълването или \"дупки\" на сцинтиграфията. Горещите възли са почти винаги доброкачествени, докато малък процент от топлите и студените възли са злокачествени.
Въпреки, че повечето възли на щитовидната жлеза са доброкачествени, понякога могат да причинят сериозни усложнения.
Големите възли и многовъзлестата гуша могат да доведат до затруднения в гълтането и дишането. По-тежки симптоми се развиват, когато възлите или гушата отделят тиреоидни хормони, водещи до хипертиреоидизъм (повишена функция на щитовидната жлеза).
Заедно със симптомите от неизяснена загуба на тегло, мускулна слабост, непоносимост към топлина и тревожност, хипертиреоидизмът може също така да причини:
Сърдечни усложнения. Изразяват се в ускорена сърдечна честота, сърдечни аритмии и сърдечна недостатъчност.
Слаби и чупливи кости (остеопороза). Хормоните на щитовидната жлеза нарушават способността на организма да отлага калций в костите, което води до остеопороза.
Тиреотоксична криза. Това е внезапно и потенциално животозастрашаващо засилване на симптомите ви, което изисква незабавно лечение.
В завсимост от вида на възела и функцията на щитовидната жлеза съществуват следните възможности за лечение:
Изчаквателно поведение. Ако тънкоиглената биопсия покаже, че имате доброкачествен възел, лекарите препоръчват наблюдение на състоянието ви, което означава преглед и изследване на хормоните на щитовидната жлеза през определени интервали от време. Ако доброкачественият възел не претърпи промяна, може никога да не се наложи лечение.
Лечение, подтискащо хормоните на щитовидната жлеза. При този метод, доброкачествените възли се лекуват с L-thyroxin - синтетичната форма на тироксина, която се приема в таблетна форма. Целта е доставката на допълнително количество щитовидни хормони е да накара хипофизната жлеза да произвежда по-малко TSH- хормон, който стимулира растежа на щитовидната жлеза. Това лечение се провежда все по-рядко, поради липса на ясни доказателства, че намалява размера на възлите. Лечението дава и сериозни странични ефекти при предозиране.
Радиоактивен йод. Използува се често за лечение на възлите и на многовъзлестата гуша с повишена функция на щитовидната жлеза. След приема му под формата на капсула или в течно състояние, радиоактивният йод се натрупва в щитовидната жлеза, причинявайки свиването на възлите и намаляването на симптомите на хипертиреоидизма (повишена функция на щитовидната жлеза) в срок от два до три месеца.
Аблация на възлите с алкохол. Това е противоречиво лечение, което рядко се прилага, поради възможните си странични действия. При него възлите с повишена функция се инжектират с етилов алкохол, което води до свиването им и подтискане на симптомите на хипертиреоидизма.
Операция. Злокачествените възли на щитовидната жлеза подлежат на хирургическо отстраняване, често заедно с голяма част от тиреоиднта жлеза. Тази процедурта е известна като субтотална тиреоидектомия. Понякога доброкачествените възли също изискват оперативно премахване ако са толкова големи, че пречат на дишането и преглъщането. Оперативната интервенция е предпочитана и при хора с голяма многовъзлеста гуша, която пртиска дихателните пътища, хранопровода и кръвоносните съдове. При пълно отстраняване на жлезата, ще имате нужда от заместително лечение с хормони до края на живота ви.
