Бронхиектазна болест
Бронхиектазиите представляват трайно разширение на бронхите, в резултат на увреждане на еластичните и мускулни елементи, изграждащи стената им.
Когато се говори за бронхиектазна болест, се има предвид инфектирането на съществуващите бронхиектазии.
Различни причини могат да доведат до отслабване и деструкция на бронхиалната стена, в резултат на което да настъпи разширение на бронхите. Най-често се касае за вродени аномалии на бронхиалното дърво, които обикновено се получат в първите месеци на бременността в резултат на различни инфекции на майката. Повишена честота на заболяването се наблюдава освен това и при муковисцидоза, атипична бронхиална астма.
Често заболяването се проявява в хода на различни обструктивни състояния, които нарушават нормалната пропускливост на бронхиалното дърво. Обикновено се има предвид наличието на възпалителен процес с оформянето на гнойни и слузни запушалки, обструкция от чуждо тяло или тумор и други.
Нерядко бактериалната инфекция води увреда на бронхиалната стена, в резултат на което голяма част от нейните елементи некротизират с последващо разширение на бронхите.
В зависимост от формата на патологичните разширения на бронхите бронхиектазиите биват:
цилиндрични
вретеновидни
торбовидни
смесени
Бронхиектазната болест е заболяване, което протича с периоди на обостряне и ремисия. Най-честият симптом е хроничната кашлица, която е мъчителна с отделянето на много храчки. Понякога тяхното количество може да стигне до 1500мл. Затова се казва, че болният храчи с пълна уста.
Понякога при засягането на кръвоносен съд може да се наблюдава и кръвохрачене. Ако се касае за вродена форма на заболяването, се установява изоставане в развитието на детето, влошено общо състояние. Понякога в хода на заболяването може да се установи анемия, намаляване на общия белтък в кръвта, но това са вторични прояви на болестта.
Чести усложнения на заболяването са пневмоничните тласъци, развитието на абсцеси и емпиеми, сепсис, по-рядко метастатични абсцеси в други органи.
Диагнозата се поставя на базата на клинични и инструментални методи. Установява се наличието на множество различни по характеристика хрипове. След направената бронхоскопия и компютърна томография обикновено заболяването се диагностицира с голяма сигурност.
Лечението бива консервативно и оперативно. В първия случай се прилагат силни антибиотици на базата на получените резултати от антибиограмата. При наличието на кръвохрачене се прилагат кръвоспиращи медикаменти. Изключително важно е прилагането на секретолитици, бронходилататори, които намаляват обструктивните изменения в бронхите. Оперативното лечение се прилага при ограничени бронхиектазии с чести възпалителни тласъци, кръвохрачене.
Когато се говори за бронхиектазна болест, се има предвид инфектирането на съществуващите бронхиектазии.
Различни причини могат да доведат до отслабване и деструкция на бронхиалната стена, в резултат на което да настъпи разширение на бронхите. Най-често се касае за вродени аномалии на бронхиалното дърво, които обикновено се получат в първите месеци на бременността в резултат на различни инфекции на майката. Повишена честота на заболяването се наблюдава освен това и при муковисцидоза, атипична бронхиална астма.
Често заболяването се проявява в хода на различни обструктивни състояния, които нарушават нормалната пропускливост на бронхиалното дърво. Обикновено се има предвид наличието на възпалителен процес с оформянето на гнойни и слузни запушалки, обструкция от чуждо тяло или тумор и други.
Нерядко бактериалната инфекция води увреда на бронхиалната стена, в резултат на което голяма част от нейните елементи некротизират с последващо разширение на бронхите.
В зависимост от формата на патологичните разширения на бронхите бронхиектазиите биват:
цилиндрични
вретеновидни
торбовидни
смесени
Бронхиектазната болест е заболяване, което протича с периоди на обостряне и ремисия. Най-честият симптом е хроничната кашлица, която е мъчителна с отделянето на много храчки. Понякога тяхното количество може да стигне до 1500мл. Затова се казва, че болният храчи с пълна уста.
Понякога при засягането на кръвоносен съд може да се наблюдава и кръвохрачене. Ако се касае за вродена форма на заболяването, се установява изоставане в развитието на детето, влошено общо състояние. Понякога в хода на заболяването може да се установи анемия, намаляване на общия белтък в кръвта, но това са вторични прояви на болестта.
Чести усложнения на заболяването са пневмоничните тласъци, развитието на абсцеси и емпиеми, сепсис, по-рядко метастатични абсцеси в други органи.
Диагнозата се поставя на базата на клинични и инструментални методи. Установява се наличието на множество различни по характеристика хрипове. След направената бронхоскопия и компютърна томография обикновено заболяването се диагностицира с голяма сигурност.
Лечението бива консервативно и оперативно. В първия случай се прилагат силни антибиотици на базата на получените резултати от антибиограмата. При наличието на кръвохрачене се прилагат кръвоспиращи медикаменти. Изключително важно е прилагането на секретолитици, бронходилататори, които намаляват обструктивните изменения в бронхите. Оперативното лечение се прилага при ограничени бронхиектазии с чести възпалителни тласъци, кръвохрачене.
