Дислексия
Дислексията е затруднение при четенето и разбиране на прочетеното. Децата страдащи от това заболяване, се затрудняват при интерпретацията на визуалните символи.
Макар че имат нормално зрение и слух, както и навици за писане, те изпитват затруднение при възприемането на букви или думи в желания ред или бъркат някои букви, така например като “б” и “д” или “п” и “н”.
Често бъркат и близки думи, не обръщат внимание на пунктуацията и четат с монотонен глас.
Много често пишат думите така, както ги произнасят, или разместват буквите.
Децата, страдащи от дислексия, не изостават в умственото си развитие от своите връстници и дори ги превъзхождат. Но ако диагнозата не бъде поставена на време и не се проведе необходимото лечение, детето ще изпитва безпокойство в училище и ще започне да проявява отклонения в поведението.
Обичайни симптоми са разместване на буквите,
трудности при четенето,детето трудно запомни думите, дори и тези, които току-що е прочело.
Дислексията не бива да пречи на обучението на детето. Ако заболяването се открие достатъчно рано и детето получава в училище помощта на психолог и педагог, то ще може да преодолее трудностите. В отношенията с такова дете най-добре е да се обръща внимание на неговите способности, несвързани с писмените знаци.
Подкрепяйки творческия и съзидателен характер на другите му занимания, за да не загуби детето увереност в себе си, което в последствие може да предизвика и нарушение в поведението му.
Децата, страдащи от дислексия, се нуждаят от подкрепа и въодушевление.
Изключително важно е да не бъркате техните затруднения в четенето с изоставане в умственото развитие или с някакви нарушения на слуха и зрението.
Макар че имат нормално зрение и слух, както и навици за писане, те изпитват затруднение при възприемането на букви или думи в желания ред или бъркат някои букви, така например като “б” и “д” или “п” и “н”.
Често бъркат и близки думи, не обръщат внимание на пунктуацията и четат с монотонен глас.
Много често пишат думите така, както ги произнасят, или разместват буквите.
Децата, страдащи от дислексия, не изостават в умственото си развитие от своите връстници и дори ги превъзхождат. Но ако диагнозата не бъде поставена на време и не се проведе необходимото лечение, детето ще изпитва безпокойство в училище и ще започне да проявява отклонения в поведението.
Обичайни симптоми са разместване на буквите,
трудности при четенето,детето трудно запомни думите, дори и тези, които току-що е прочело.
Дислексията не бива да пречи на обучението на детето. Ако заболяването се открие достатъчно рано и детето получава в училище помощта на психолог и педагог, то ще може да преодолее трудностите. В отношенията с такова дете най-добре е да се обръща внимание на неговите способности, несвързани с писмените знаци.
Подкрепяйки творческия и съзидателен характер на другите му занимания, за да не загуби детето увереност в себе си, което в последствие може да предизвика и нарушение в поведението му.
Децата, страдащи от дислексия, се нуждаят от подкрепа и въодушевление.
Изключително важно е да не бъркате техните затруднения в четенето с изоставане в умственото развитие или с някакви нарушения на слуха и зрението.
