Гъбични инфекции по краката
Вероятността да хванете гъбички на плажа е много голяма, особено ако сте прекарали през зимата грип или някакво простудно заболяване.
Защото имунната ви система е с намалени съпротивителни функции. Впрочем не само на плажа може да ви споходи тази зараза, но и под душа, в сауната, в хотела.
Всеки четвърти човек страда от гъбички по краката. Причинители на инфекцията, наречена микоза, в 90 на сто от случаите са гъбички. Коварното е, че обикновено не се обръща внимание на напукването на кожата между пръстите на краката и едва когато те се зачервят, започнат да сърбят и кожата захване да се лющи, се търси лекарска помощ.
Слабата имунна система предразполага болестта
Дори в луксозен хотел не ходете боси по килима
Не използвайте чужди джапанки
Изпирайте чорапите с вряла вода
Преди къпане изолирайте малките ранички с лейкопласт
Избягвайте обувките от гума и от синтетични материали.
Най-често срещаната гъбична инфекция „Тинея педис\\\" изисква влажна и топла среда за развитието си. Нейните гъбички живеят сред мъртвите кожни клетки и омазолените участъци, най-често между пръстите на краката. Особено уязвими са подбитите места (често срещани при диабетиците и пушачите), както и краката, които имат слабо оросяване. Гъбичките могат да се разпространят и по стъпалата, петите и ноктите. При ноктите лечението е много продължително. Противогъбичните средства подпомагат имунната система. Те са във вид на кремове и таблетки, които трябва да се използват само по лекарско предписание.
Симптомите на заболяването включват възпаление на пръстите или стъпалата на краката, чувство за парене, сърбеж, напукване на кожата и образуване на мехури. Гъбичките се разпространяват много бързо.
Дори да отседнете в луксозен хотел, не ходете боси по килима, защото неговото дезинфектиране е много по-сложно, отколкото на теракота. Винаги използвайте чехли, когато сте в хотелски стаи, и джапанки, когато сте в обществени къпални, фитнесзали и сауни.
Преди да ползвате ваната и тоалетната, проверете дали са дезинфектирани.
Проветрявайте обувките си и сменяйте чорапите всеки ден. Изпирайте чорапите, кърпите за бърсане и всичко, което влиза в контакт с инфектираните части, с вряла вода и по възможност добавяйте белина. След къпане подсушавайте внимателно кожата между пръстите. Поддържайте краката си винаги сухи.
Изолирайте малките ранички и пришки с лейкопласт преди къпане. Те също се атакуват от гъбичките.
Не изрязвайте ноктите до дъно, за да не увредите нежната основа на нокътя.
След като сте били цял ден със спортни обувки, оставете ги да се проветрят, а не ги дръжте в спортната чанта.
Ако докторът ви е препоръчал лечение на гъбичките с препарати, задължително е да обработите обувките си с формалдехид, 25-процентов разтвор на формалин, или с оцет. Сложете ги за 2 часа в найлонов плик и после ги проветрете добре.
За облекчаване на болката и сърбежа правете студени компреси.
Не носете тесни обувки.
Не използвайте чужди джапанки, пешкири, обувки. Носете проветриви обувки или сандали, които позволяват на стъпалата и на пръстите да дишат. Не носете обувки от гума или от синтетични материали.
Опитайте се да не ходите с едни и същи обувки всеки ден, а намокрят ли се, ги сменете незабавно.
Ако заболяването не отзвучи за четири седмици, ако в мехурчетата или разранените места се появи гной, ако вдигнете температура или по краката ви се появят отоци, трябва да се консултирате веднага с лекар.
Тежките случаи може да изискват специфично лечение.
Няколко противогъбични лекарства, продавани без рецепти, известни с груповото име азоли, са най-доброто лечение за гъбички по краката. Внимавайте заболяването да не се усложни с гъбична инфекция на ноктите. При заболяване между пръстите не използвайте метална пила за ноктите - тя може да повреди нокътя и да даде възможност на гъбичките да се разпространят. Ако нокътят задебелее или промени цвета си, трябва да се консултирате със специалист.
Когато болестта е напреднала и не са били взети мерки, ще могат да помогнат само силно действащи лекарства. Затова в подобни случаи тяхното прилагане е безусловно оправдано. Съвсем друг е случаят, когато поражението върху кожата и ноктите не е много. Тогава, разбира се, трябва да се търси алтернатива. По възможност да се приемат локални противогъбични средства - мехлеми, кремове, лакове, спрейове.
При назначаването на лекарства задължително трябва да се има предвид имунният статус, състоянието на ендокринната система на болния. Освен това е важно да се обръща внимание на кръвообращението, потливостта или сухостта на кожата. И, разбира се, необходимо е абсолютно точно да се знае срещу какво се води борба. Някои от препаратите трябва да се приемат вътрешно, други се нанасят върху кожата или ноктите във вид на кремове или пластири. Разбира се, най-ефективни са таблетките и капсулите. Сега съществуват и т.нар. системни препарати за вътрешен прием. Те гарантират излекуване от микозите на стъпалата и ноктите почти в 95% от случаите.
Но по правило препаратите за вътрешно приложение имат странични ефекти, действат отрицателно на стомаха, червата, черния дроб.
Системните препарати често са противопоказни за децата, бременните и кърмещите майки и не бива да се приемат едновременно с някои други лекарства (някои видове антибиотици, препарати за понижаване на артериалното налягане; хормоналните контрацептиви).
Във всички отношения най-безопасни са локалните противогъбични средства. Те не проникват в кръвта. Но за да се избавите от гъбичките, ще ви се наложи да ги прилагате по-дълго.
При кожни микози - 2-4 седмици, при гъбички по ноктите - няколко месеца. А при тежките форми на заболяването, когато например е поразена цялата нокътна плочка, подобни лекарства не са в състояние да се справят самостоятелно с инфекцията.
Щом лечението приключи, мажете 2-3 седмици ноктите с 2-процентов разтвор на йод. Така ще ги предпазите от повторно заболяване. За да не се върнат гъбичките, поне една година се преглеждайте при лекар и спазвайте строги хигиенни правила.
Заразяването става при непосредствен контакт с болен човек или негова обувка, дреха, предмети на бита - килимче в банята, маникюрни принадлежности и др. За инфектирането спомагат дребните травми, лошо подсушените гънки между пръстите, изпотяването или обратно, сухостта на кожата. Най-често гъбичките поразяват хората, страдащи от плоскостъпие и носещи тесни обувки.
Диетата
Диетата на болните от микози по кожата задължително трябва да съдържа продукти, богати на сяра - яйца, извара, зеленолистни зеленчуци. Недостигът на желатин и пектин, водещ до чупливост и разцепване на ноктите, е добре да се попълва с рибни и месни блюда, плодови желета, мармалад. Полезни са и определени хранителни добавки.
Има няколко алтернативни методи при гъбични инфекции
Накълцайте суров чесън на ситно и го носете в продължение на няколко дни в обувките си. Чесънът ще проникне постепенно през кожата.
Пудрете краката си с противогъбични пудри, които се продават в аптеките. Особено ефикасна е чесновата пудра.
Мийте краката си всекидневно със смес от равни части оцет и вода. Подсушавайте ги добре и намазвайте болните зони с чисто, непреработено олио, например зехтин.
Можете да киснете краката си в разтвор от две чаени лъжички сол в един литър топла вода в продължение на 10 минути. Повтаряйте тази процедура всеки ден до излекуване на кожата.
Разтворете 20 капки масло от чаено дърво в малък леген с вода и правете бани на краката 3 пъти дневно по 15 минути. След изваждане на краката от ваната трябва да ги подсушите внимателно и да нанесете по няколко капки чисто масло от чаено дърво върху засегнатите зони. Чаеното масло е мощен естествен противогьбичен фактор.
За облекчаване на зачервяването, напукването и сърбежа при гъбички на стъпалата втривайте в тях масло от смирна и лавандула преди лягане.
Екстрактът от маслинови листа е отличен и безопасен естествен лек за микробни инфекции.
Защото имунната ви система е с намалени съпротивителни функции. Впрочем не само на плажа може да ви споходи тази зараза, но и под душа, в сауната, в хотела.
Всеки четвърти човек страда от гъбички по краката. Причинители на инфекцията, наречена микоза, в 90 на сто от случаите са гъбички. Коварното е, че обикновено не се обръща внимание на напукването на кожата между пръстите на краката и едва когато те се зачервят, започнат да сърбят и кожата захване да се лющи, се търси лекарска помощ.
Слабата имунна система предразполага болестта
Дори в луксозен хотел не ходете боси по килима
Не използвайте чужди джапанки
Изпирайте чорапите с вряла вода
Преди къпане изолирайте малките ранички с лейкопласт
Избягвайте обувките от гума и от синтетични материали.
Най-често срещаната гъбична инфекция „Тинея педис\\\" изисква влажна и топла среда за развитието си. Нейните гъбички живеят сред мъртвите кожни клетки и омазолените участъци, най-често между пръстите на краката. Особено уязвими са подбитите места (често срещани при диабетиците и пушачите), както и краката, които имат слабо оросяване. Гъбичките могат да се разпространят и по стъпалата, петите и ноктите. При ноктите лечението е много продължително. Противогъбичните средства подпомагат имунната система. Те са във вид на кремове и таблетки, които трябва да се използват само по лекарско предписание.
Симптомите на заболяването включват възпаление на пръстите или стъпалата на краката, чувство за парене, сърбеж, напукване на кожата и образуване на мехури. Гъбичките се разпространяват много бързо.
Дори да отседнете в луксозен хотел, не ходете боси по килима, защото неговото дезинфектиране е много по-сложно, отколкото на теракота. Винаги използвайте чехли, когато сте в хотелски стаи, и джапанки, когато сте в обществени къпални, фитнесзали и сауни.
Преди да ползвате ваната и тоалетната, проверете дали са дезинфектирани.
Проветрявайте обувките си и сменяйте чорапите всеки ден. Изпирайте чорапите, кърпите за бърсане и всичко, което влиза в контакт с инфектираните части, с вряла вода и по възможност добавяйте белина. След къпане подсушавайте внимателно кожата между пръстите. Поддържайте краката си винаги сухи.
Изолирайте малките ранички и пришки с лейкопласт преди къпане. Те също се атакуват от гъбичките.
Не изрязвайте ноктите до дъно, за да не увредите нежната основа на нокътя.
След като сте били цял ден със спортни обувки, оставете ги да се проветрят, а не ги дръжте в спортната чанта.
Ако докторът ви е препоръчал лечение на гъбичките с препарати, задължително е да обработите обувките си с формалдехид, 25-процентов разтвор на формалин, или с оцет. Сложете ги за 2 часа в найлонов плик и после ги проветрете добре.
За облекчаване на болката и сърбежа правете студени компреси.
Не носете тесни обувки.
Не използвайте чужди джапанки, пешкири, обувки. Носете проветриви обувки или сандали, които позволяват на стъпалата и на пръстите да дишат. Не носете обувки от гума или от синтетични материали.
Опитайте се да не ходите с едни и същи обувки всеки ден, а намокрят ли се, ги сменете незабавно.
Ако заболяването не отзвучи за четири седмици, ако в мехурчетата или разранените места се появи гной, ако вдигнете температура или по краката ви се появят отоци, трябва да се консултирате веднага с лекар.
Тежките случаи може да изискват специфично лечение.
Няколко противогъбични лекарства, продавани без рецепти, известни с груповото име азоли, са най-доброто лечение за гъбички по краката. Внимавайте заболяването да не се усложни с гъбична инфекция на ноктите. При заболяване между пръстите не използвайте метална пила за ноктите - тя може да повреди нокътя и да даде възможност на гъбичките да се разпространят. Ако нокътят задебелее или промени цвета си, трябва да се консултирате със специалист.
Когато болестта е напреднала и не са били взети мерки, ще могат да помогнат само силно действащи лекарства. Затова в подобни случаи тяхното прилагане е безусловно оправдано. Съвсем друг е случаят, когато поражението върху кожата и ноктите не е много. Тогава, разбира се, трябва да се търси алтернатива. По възможност да се приемат локални противогъбични средства - мехлеми, кремове, лакове, спрейове.
При назначаването на лекарства задължително трябва да се има предвид имунният статус, състоянието на ендокринната система на болния. Освен това е важно да се обръща внимание на кръвообращението, потливостта или сухостта на кожата. И, разбира се, необходимо е абсолютно точно да се знае срещу какво се води борба. Някои от препаратите трябва да се приемат вътрешно, други се нанасят върху кожата или ноктите във вид на кремове или пластири. Разбира се, най-ефективни са таблетките и капсулите. Сега съществуват и т.нар. системни препарати за вътрешен прием. Те гарантират излекуване от микозите на стъпалата и ноктите почти в 95% от случаите.
Но по правило препаратите за вътрешно приложение имат странични ефекти, действат отрицателно на стомаха, червата, черния дроб.
Системните препарати често са противопоказни за децата, бременните и кърмещите майки и не бива да се приемат едновременно с някои други лекарства (някои видове антибиотици, препарати за понижаване на артериалното налягане; хормоналните контрацептиви).
Във всички отношения най-безопасни са локалните противогъбични средства. Те не проникват в кръвта. Но за да се избавите от гъбичките, ще ви се наложи да ги прилагате по-дълго.
При кожни микози - 2-4 седмици, при гъбички по ноктите - няколко месеца. А при тежките форми на заболяването, когато например е поразена цялата нокътна плочка, подобни лекарства не са в състояние да се справят самостоятелно с инфекцията.
Щом лечението приключи, мажете 2-3 седмици ноктите с 2-процентов разтвор на йод. Така ще ги предпазите от повторно заболяване. За да не се върнат гъбичките, поне една година се преглеждайте при лекар и спазвайте строги хигиенни правила.
Заразяването става при непосредствен контакт с болен човек или негова обувка, дреха, предмети на бита - килимче в банята, маникюрни принадлежности и др. За инфектирането спомагат дребните травми, лошо подсушените гънки между пръстите, изпотяването или обратно, сухостта на кожата. Най-често гъбичките поразяват хората, страдащи от плоскостъпие и носещи тесни обувки.
Диетата
Диетата на болните от микози по кожата задължително трябва да съдържа продукти, богати на сяра - яйца, извара, зеленолистни зеленчуци. Недостигът на желатин и пектин, водещ до чупливост и разцепване на ноктите, е добре да се попълва с рибни и месни блюда, плодови желета, мармалад. Полезни са и определени хранителни добавки.
Има няколко алтернативни методи при гъбични инфекции
Накълцайте суров чесън на ситно и го носете в продължение на няколко дни в обувките си. Чесънът ще проникне постепенно през кожата.
Пудрете краката си с противогъбични пудри, които се продават в аптеките. Особено ефикасна е чесновата пудра.
Мийте краката си всекидневно със смес от равни части оцет и вода. Подсушавайте ги добре и намазвайте болните зони с чисто, непреработено олио, например зехтин.
Можете да киснете краката си в разтвор от две чаени лъжички сол в един литър топла вода в продължение на 10 минути. Повтаряйте тази процедура всеки ден до излекуване на кожата.
Разтворете 20 капки масло от чаено дърво в малък леген с вода и правете бани на краката 3 пъти дневно по 15 минути. След изваждане на краката от ваната трябва да ги подсушите внимателно и да нанесете по няколко капки чисто масло от чаено дърво върху засегнатите зони. Чаеното масло е мощен естествен противогьбичен фактор.
За облекчаване на зачервяването, напукването и сърбежа при гъбички на стъпалата втривайте в тях масло от смирна и лавандула преди лягане.
Екстрактът от маслинови листа е отличен и безопасен естествен лек за микробни инфекции.
