Парасомния

Заболяване с нощни страхове, ходене на сън, състояния на възбуда с обърканост, се разглеждат в една група, защото в тези епизоди често се наблюдава автоматизирано поведение, релативна не реактивност на външни стимули, трудности за раздразване, фрагментиран или липса на спомен, обърканост и дезориентация при събуждането, ретроградна амнезия за епизода на следващата сутрин. Това са най-важните поведенчески феномени при разстройството с възбуждение. Нощните страхове се появяват за първи път след 18 мес. възраст, ходенето на сън при по- големите деца в предучилищна и училищна възраст, докато състоянията на обърканост и възбуда могат да се наблюдават във всяка възраст. При юношите честотата на тези състояние значително намалява или изчезва.
Разстройствата с възбуждение се наблюдават в опреден момент на цикъла на съня, обикновено през първите 1 до 3 часа след заспиването. Пристъпите на нощни страхове се характеризират със ставане на детето крещейки, с ококорени, изцъклени, не виждащи очи. Наблюдават се палпитации, нерегулярно дишане, обилно изпотяване. Детето е неутешимо и е трудно да бъде събудено, ако се събуди обаче е дезориентирано и объркано. Обикновено след 30 сек. до 5 мин. симптомите стихват, детето продължава да спи, без да има спомен на сутринта. Подобно на нощните страхове, ходенето на сън е съпроводено с автономна активация в същия преход на фазите на съня. Когато се наблюдава нощното ходене, движенията на тялото са напълно координирани, изглеждат целенасочени. Това състояние е опасно, детето може да се нарани при падане. В тези случаи може би е необходимо да има специфични аларми, които да се включват при ставането на ходещия на сън и да заключват врати и прозорци, за да се избягнат наранявания и дори смърт.
Трудно може да се предвидят тези разстройства на възбуждението, тъй като са спорадични и при изследването в лабораторни условия могат да не се диагностицират. Може би е полезно да се накарат родителите да направят видеозаписи на детето по време на сън. При голяма умора или необичайни стресове през деня може да се отчете зачестяване на пристъпите през нощта. Понеже тези състояния са непредвидими по честота и поява, то не се нуждаят от специфични интервенции. Децата нормално \"израстват\" проблема си по време на съзряването. Често една допълнителна почивка е достатъчна за преодоляване на проблема. Препоръчва се 30- 60 мин. дремки в следобедните часове. Тези дремки не трябва да са по- дълги, защото може да се наруши заспиването във вечерните часове. Бензодиазепини също се използват успешно, за да редуцират честотата и интензивността на атаките. Тези медикаменти трябва да се прилагат внимателно, още повече, че при тяхното спиране, е възможно проблемите да се актуализират със същата честота. Детето трябва внимателно да се изследва неврологично, за да се изключи епилепсия, свързани със съня припадъци.
Най-честите REM парасомнии са кошмарите. Това са страхови възбуди на REM фазата на съня, със сънища които се съобщават като страшни, свързани с тревожност. Стрес от различни видове, особено при травмиращи преживявания, повишава честотата и вероятността за кошмари. Приемането на някои медикаменти като например бета-блокери, както и спирането на някои лекарства, които подтискат REM съня, също могат да индуцират нощни кошмари. Кошмарите обикновено започват на възраст между 3 и 6 год. с честота от 10% до 50% от децата. Кошмарите лесно се диференцират от нощните страхове. Нощните страхове се наблюдават в първите 3 часа от заспиването, често са лишени от смисъл. Детето е заспало дълбоко по време на пристъпа на нощен страх, непълно събудено. На сутринта има неясен спомен за събитията. Кошмарите обикновено се помнят добре, случват се по- късно през нощта, обикновено в последната трета на съня. Характерно е също че в този момент детето е напълно будно и ориентирано. Лечението включва лягане навреме, редукция на преципитиращите стресове през деня доколкото е възможно. За деца при които нощните кошмари довеждат до значително нарушаване на поведението през деня и повишена тревожност, които са като фактор предразполагащ нови кошмари, може да се препоръча индивидуална и/или фамилна психотерапия.
Поведение свързано с REM съня - характеризира се с интермитентно връщане на мускулния тонус по време на REM съня, в резултат се възстановява мускулната функция и има възможност за появата на сложни поведенчески актове с вероятна асоциация със сънищата. Боксиране, ритане, бягане от леглото, обикновено корелиращо със споделените сънища. Това състояние е рядко при децата, обикновено започва в пубертета и може би се асоциира с болестта на Паркинсон и деменция. При някои такива случаи в детството са намерени неврологични субстрати. Ето защо е важно да се направи пълен неврологичен преглед включващ и изобразителни изследвания.
Тази категория парасомнии включва състояния които не могат лесно да бъдат класифицирани, освен факта, че са свързани със съня. Две от най-честите състояния при малките деца са скърцането със зъби (бруксизъм) и нощната енуреза.
Скърцането със зъби е състояние, характеризиращо се със стереотипно движение на челюстите, водещо до стъргане и стискане на зъбите по време на сън. Етиологията е неизвестна, но се наблюдава тясна връзка със стрес и емоционално напрежение. Често първия лекар, който се среща с проблема е зъболекаря. Пеене по време на сън, може също да е сигнал за проблеми от този характер. Бруксизма се наблюдава между 10 и 20 год. възраст, както и в около 50% от децата по време на никненето на зъбите до около 10 мес. В някои случаи може да е уместно ЕЕГ изследване, за да се изключи припадъчно заболяване. Предполагат се също като етиологични фактори проблеми в оклузията на зъбите, психологичен стрес, неврологични заболявания. Препоръчва се лечение с оклузионни приспособления, нощни аларми, различни поведенчески техники.
Нощната енуреза се диагностицира при деца след 5 год. възраст при липса на урологична, медицинска или психиатрична патология. Първичната енуреза се вижда при педиатрите като състояние от ранна възраст, при което децата се подмокрят веднъж или два пъти през седмицата през нощта. Подмокрянето може да става по всяко време на съня, може би е свързано с автономна активация, както е при парасомниите. Вторичната нощна енуреза предполага енуретичен релапс след \"сух \"период от 6 мес. Може да се наблюдава във всяка възраст и вероятно не е свързан с парасомнията. Като състояние, свързано с промени на средата, много поведенчески техники могат да доведат до добри резултати. Уринни аларми също могат да доведат до подобрение както и за поддържане на състоянието когато лечението е спряно.
Първичните разстройства на съня трябва да се отдиференцират от нарушения на съня в следствие на различни соматични или психиатрични разстройства.
Нарушенията на съня се асоциират с различни поведенчески разстройства, неврологични заболявания, синдром на забавяне на развитието, соматични болести.
От една страна, клиницистите, които изследват и лекуват детето с поведенческо разстройство, трябва да знаят, че първичните разстройства на съня, напр. хиперсомнията, може да се представи като поведенческо разстройство. От друга страна, лечението на поведенческо разстройство може да доведе до проблеми със съня, напр. вторична инсомния, разстройство на циркадния ритъм.
При малките деца, симптомите на сепарация, тревожност, стрес и травма, могат да са причина за нощни кошмари и събуждане, както и отказ на децата да си лягат. Намаляването на стреса, чувството на сигурност и безопасност, както и тяхното последователно и твърдо поддържане, позитивната подкрепа при подобрение, често са достатъчни да облекчат симптомите, докато детето \"израстне\" или успее да идентифицира своите страхове. Фамилната или индивидуална терапия е подходяща при по-трайни симптоми, свързани например с травма. Децата страдащи от синдром на Турет, са с разстройства на съня по типа на парасомнии, При децата с хиперкинетично разстройство и поведенчески разстройства, по-често се наблюдават трудности при заспиването и поддържането на съня. При по-големите деца и юношите, трудностите при заспиването и нощните ставания се асоциират с голям депресивен епизод, генерализирано тревожно разстройство, резултат на значителен сънен дълг и дневна сънливост. Нарушенията на съня, характерни за възрастните с голям депресивен епизод присъстват и при децата, но те не са толкова характерни. При много юноши с нарушения на съня, могат да се наблюдава тревожност, депресия, социални трудности. Въпреки това не може да се набележи каузална връзка между проблемите на съня и юношеските емоционални и поведенчески разстройства. Предпубертетни деца с депресия имат по-скоро инсомния, отколкото хиперсомния, след пубертета превалира хиперсомнията. Не е ясно дали дали нарушенията на съня предшестват развитието на голям депресивен епизод както е при възрастните или депресивните симптоми вторично водят до нарушение на съня.
Неврологичните проблеми, водещи до проблеми със съня, включват поредица от състояния, като се започне от главоболие и епилепсия до мозъчни дегенеративни заболявания и умствена изостаналост. Характера на разстройствата на съня зависи от това кои мозъчни отдели са засегнати от неврологичното заболяване. При деца с дефицити, със или без слепота се наблюдават различни разстройства на съня. Слепите имат циклични разстройства, заради нарушенията в нагласяването на ден-нощ цикъла на биологичния им часовник. Умствено изоставащите може също да имат такива проблеми, поради затруднения в интерпретацията на социални и визуални условия необходими за организацията на съня. Физикални абнормности наблюдаващи се при синдром на Down или Prader-Willi, като прегради на горните дихателни пътища, често могат да доведат до обструктивната апнея.
Свързаните със съня главоболия обикновено нарушават и фрагментират съня. Рядко епилептични епизоди могат да индуцират разстройство на съня, в същото време постиктални състояния могат да се вземат за сън. Понякога епилептични епизоди могат да доведат до ставане от сън, нарушавайки ефективността на съня. Нарушенията на съня при дегенеративните мозъчни заболявания, довеждат до фрагментация на съня, с чести събуждания, трудности в заспиването, ранно сутрешно ставане. В резултат на сънната депривация може да се стигне до дневна сънливост.
Kleine Levin синдром - включва констелация от симптоми като епизоди на ексцесивна сомнолентност, повишен апетит, сексуална дезинхибиция. За първи път описан при юноши. Ексцесивната сомнолентност може да се наблюдава остро или да настъпи постепенно. Някои изследователи отбелязват интермитентна хипоталамусна дисфункция. Съотношението мъже:жени е около 3:1. Пристъпите на хиперсомнолентност са от епизоди от 12 часа, до такива продължаващи 3-4 седмици. Тези епизоди могат да се повтарят в интервали от няколко седмици до няколко месеца. Наблюдава се намаляване на честотата на тези епизоди с възрастта до момент на изчезване, въпреки че се описват и пациенти които продължават на имат такива епизоди и след 20 год. възраст. Лечението на това заболяване има по- скоро превантивен характер. Даването на стимуланти е в основата на терапевтичното поведение. Превантивната употреба на литий се базира на концепцията, че заболяването показва много симптоми на афективно разстройство.
Менструално свързаните периоди на хиперсомния са друг вид циклично разстройство на съня, наблюдаващо се през първата година от менархето. Пристъпите обикновено се наблюдават след 1 до 2 седмица от овулацията с бързо отзвучаване след появата на менструацията. Като етиологичен фактор се предполага хормоналния дисбаланс, още повече, че симптоматиката се дезактуализира при даване на контрацептивни препарати. Симптомите изчезват и спонтанно наколко години след менархето или при бременност.
В детството често се среща и нощно влошаване на астматичната симптоматика. Сънят сам по себе си не предизвиква пристъпи. По- скоро това се дължи на невроендокринната регулация на респирацията, която е чувствителна на промени и дисрегулация. Астматичните пристъпи през нощта фрагментират съня и могат да доведат до тревожност при лягане.
16 яну 2012
2734

Подобни новини