Промени в здравеопазването
Здравеопазването е сферата, в която управляващите от доста време насам най-трудно се решават на реформи. Причината вероятно се корени в необходимостта да се извършат такива непопулярни промени, които ще засегнат както пациентите, така и работещите в системата и това ще навреди на имиджа на управляващата партия. Това се казва в доклада на Центъра за икономическо развитие (ЦИР) за икономиката в страната за последното тримесечие на годината. Според него не се използва в достатъчна степен интелектуалния потенциал на широката експертна общност и гражданското общество, който включва представители на различни медицински и не-медицински специалности. Създава се и впечатление за известни разминавания и несъгласия между министрите в правителството по тези въпроси, които не благоприятствуват реформите.
От Центъра отбелязват, че нараства обществената и медийна активност по въпросите на здравната реформа. Общественото усещане, че нищо не се променя и подобрява, се запазва вече години наред и като цяло не е ясно в каква посока се движат промените и какво точно се променя.
Като доказателство за това докладът припомня за проучването на Институт „Отворено общество“, според което мнозинството от българите не подкрепя съществуващата система на здравеопазване. Почти 51 на сто от респондентите определят здравеопазването като сферата с най-голям приоритет, в която трябва да бъдат предприети реформи.
На практика, без да е напълно изяснена и съгласувана концептуално и дългосрочно визията за здравната реформа, се наблюдават спорадични опити за промяна в отделни звена на системата - преустройство на спешната помощ, преструктуриране на ведомствените болници и други, с надеждата, че те ще доведат до по-добро управление и ефективно изразходване на вложените средства. Според Центъра за икономическо развитие този подход по принцип не следва да се отрича, но той в същото време крие рискове от разпокъсано и бавно прилагане на реформите. Независимо от тези проблеми, търсенето на решения трябва да продължи – с политическа воля, разумно използване на чужд опит и техническа помощ, отчитане интересите на всички заинтересовани страни, съветват от ЦИР.
От Центъра отбелязват, че нараства обществената и медийна активност по въпросите на здравната реформа. Общественото усещане, че нищо не се променя и подобрява, се запазва вече години наред и като цяло не е ясно в каква посока се движат промените и какво точно се променя.
Като доказателство за това докладът припомня за проучването на Институт „Отворено общество“, според което мнозинството от българите не подкрепя съществуващата система на здравеопазване. Почти 51 на сто от респондентите определят здравеопазването като сферата с най-голям приоритет, в която трябва да бъдат предприети реформи.
На практика, без да е напълно изяснена и съгласувана концептуално и дългосрочно визията за здравната реформа, се наблюдават спорадични опити за промяна в отделни звена на системата - преустройство на спешната помощ, преструктуриране на ведомствените болници и други, с надеждата, че те ще доведат до по-добро управление и ефективно изразходване на вложените средства. Според Центъра за икономическо развитие този подход по принцип не следва да се отрича, но той в същото време крие рискове от разпокъсано и бавно прилагане на реформите. Независимо от тези проблеми, търсенето на решения трябва да продължи – с политическа воля, разумно използване на чужд опит и техническа помощ, отчитане интересите на всички заинтересовани страни, съветват от ЦИР.
