Грипът при децата
Грипът или инфлуенца представлява остро респираторно заболяване, което се разпространява по въздушно-капков път. През зимните месеци настъпват епидемии, особено сред децата в затворени колективи - детски градини, ясли, училища. Усложнения на инфекцията са разнообразни, като най-често засягат дихателната система.
Грипна пневмония
Обикновено в иначе здрави деца без подлежащо хронично заболяване, грипът причинява инфекция на горните дихателни пътища, която отшумява за 1-2 седмици. Въпреки това често заболяването може да се усложни с развитие на пневмония. Това се случва при 5-38% от инфектираните с грип А вирус, както и при 10% от инфектираните с грип B вирус. Причината може да бъде вирусна, бактериална или смесена:
Първичната вирусна пневмония се развива много бързо, а усложненията са сериозни. При нея 2-3 дена след първоначалните симптоми настъпва влошаване в общото състояние, температурата се задържа висока (обикновено над 40 оС), появява се кашлица, диспнея, болка в гърдите, цианоза. Рентгенографията на бял дроб показва картината на остър респираторен дистрес синдром, който е с лоша прогноза. Това усложнение се среща сравнително рядко, главно при имунокомпрометирани пациенти и такива с подлежащо хронично заболяване.
Смесена вирусна и бактериална пневмония. Тя се среща много по-често от първичната вирусна пневмония. Развива се във възстановителния стадий, когато симптомите на грипа са започнали да отшумяват. На фона на подобрението настъпва отново влошаване в общото състояние на детето. Появява се кашлица, затруднено и учестено дишане, повишена температура, отпадналост, отказ от храна. Най-честите бактериални причинители са Staphylococcus aureus и Streptococcus pneumoniae, по-рядко се доказва Haemophilus influenzae.
В редица клинични проучвания е установено, че грипната инфекция засилва патогенните свойства на бактериите, потискайки имунната система на организма. Поради тази причина комбинираната вирусна и бактериална пневмония протича по-тежко. Лечението е антибиотично, като в началото се започва емпирична терапия срещу предполагаемия бактериален причинител. При изолиране на инфекциозния агент и в зависимост от антибиограмата терапията може да се промени. Това се случва, ако бактериите са резистентни на прилагания до момента антибиотик.
Бактериалната пневмония, развиваща се като усложнение на грипната инфекция, има различна клинична картина. Тя отново настъпва в реконвалесцентния стадий, когато състоянието на детето е започнало да се подобрява. След краткия светъл период отново започва кашлица, затруднено дишане, температурата се повишава, може да има и болки в гърдите, отпадналост, намален апетит. Диференциалната диагноза със смесената пневмония се поставя чрез рентгенография на бял дроб, която разкрива пневмонични огнища, обикновено едностранно. Лечението отново е антибиотично.
Други усложнения от страна на дихателната система включват:
Обостряне на астма. Наблюдава се при ¾ от децата с бронхиална астма, които са инфектирани с грипен вирус.
Влошаване на дихателния статус при деца с муковисцидоза.
Развитие на остър бронхит – наблюдава се като усложнение при 30% от децата.
Круп-синдром (лаеща кашлица, дрезгав глас и шумно дишане) се наблюдават при 5-15% от децата с грип.
По-рядко настъпват белодробен абсцес и емпием, при по-тежко протичащите случаи.
Какви други усложнения могат да се наблюдават?
Миозит („възпаление на мускулите”). Асоциира се по-често с инфлуенца В вирусна инфекция, като може да настъпи рабдомиолиза с развитие на остра бъбречна недостатъчност.
Сърдечни усложнения. Миокардитът е описан като усложнение на инфекция с грип А и В вирус. Той протича обикновено асимптомно. Перикардитът е друго, рядко наблюдавано усложение на грипната инфекция. При него се развива перикарден излив, който ако не е много голям не предизвиква оплаквания и се открива случайно.
Усложнения от страна на централната нервна система настъпват рядко. Те обаче са разнообразни, като включват нарушения в раязлична степен на съзнанието, психози, развитие на енцефалопатия. Възстановяването обикновено е пълно, без да се наблюдава остатъчен неврологичен дефицит.
Фебрилен гърч. Настъпва на фона на повишена телесна температура, като са застрашени децата от 6 месечна до 6 годишна възраст. Обикновено простите фебрилни гърчове са с доброкачествен характер, като децата излизат спонтанно от тях, а усложнения не се наблюдават.
Грипна пневмония
Обикновено в иначе здрави деца без подлежащо хронично заболяване, грипът причинява инфекция на горните дихателни пътища, която отшумява за 1-2 седмици. Въпреки това често заболяването може да се усложни с развитие на пневмония. Това се случва при 5-38% от инфектираните с грип А вирус, както и при 10% от инфектираните с грип B вирус. Причината може да бъде вирусна, бактериална или смесена:
Първичната вирусна пневмония се развива много бързо, а усложненията са сериозни. При нея 2-3 дена след първоначалните симптоми настъпва влошаване в общото състояние, температурата се задържа висока (обикновено над 40 оС), появява се кашлица, диспнея, болка в гърдите, цианоза. Рентгенографията на бял дроб показва картината на остър респираторен дистрес синдром, който е с лоша прогноза. Това усложнение се среща сравнително рядко, главно при имунокомпрометирани пациенти и такива с подлежащо хронично заболяване.
Смесена вирусна и бактериална пневмония. Тя се среща много по-често от първичната вирусна пневмония. Развива се във възстановителния стадий, когато симптомите на грипа са започнали да отшумяват. На фона на подобрението настъпва отново влошаване в общото състояние на детето. Появява се кашлица, затруднено и учестено дишане, повишена температура, отпадналост, отказ от храна. Най-честите бактериални причинители са Staphylococcus aureus и Streptococcus pneumoniae, по-рядко се доказва Haemophilus influenzae.
В редица клинични проучвания е установено, че грипната инфекция засилва патогенните свойства на бактериите, потискайки имунната система на организма. Поради тази причина комбинираната вирусна и бактериална пневмония протича по-тежко. Лечението е антибиотично, като в началото се започва емпирична терапия срещу предполагаемия бактериален причинител. При изолиране на инфекциозния агент и в зависимост от антибиограмата терапията може да се промени. Това се случва, ако бактериите са резистентни на прилагания до момента антибиотик.
Бактериалната пневмония, развиваща се като усложнение на грипната инфекция, има различна клинична картина. Тя отново настъпва в реконвалесцентния стадий, когато състоянието на детето е започнало да се подобрява. След краткия светъл период отново започва кашлица, затруднено дишане, температурата се повишава, може да има и болки в гърдите, отпадналост, намален апетит. Диференциалната диагноза със смесената пневмония се поставя чрез рентгенография на бял дроб, която разкрива пневмонични огнища, обикновено едностранно. Лечението отново е антибиотично.
Други усложнения от страна на дихателната система включват:
Обостряне на астма. Наблюдава се при ¾ от децата с бронхиална астма, които са инфектирани с грипен вирус.
Влошаване на дихателния статус при деца с муковисцидоза.
Развитие на остър бронхит – наблюдава се като усложнение при 30% от децата.
Круп-синдром (лаеща кашлица, дрезгав глас и шумно дишане) се наблюдават при 5-15% от децата с грип.
По-рядко настъпват белодробен абсцес и емпием, при по-тежко протичащите случаи.
Какви други усложнения могат да се наблюдават?
Миозит („възпаление на мускулите”). Асоциира се по-често с инфлуенца В вирусна инфекция, като може да настъпи рабдомиолиза с развитие на остра бъбречна недостатъчност.
Сърдечни усложнения. Миокардитът е описан като усложнение на инфекция с грип А и В вирус. Той протича обикновено асимптомно. Перикардитът е друго, рядко наблюдавано усложение на грипната инфекция. При него се развива перикарден излив, който ако не е много голям не предизвиква оплаквания и се открива случайно.
Усложнения от страна на централната нервна система настъпват рядко. Те обаче са разнообразни, като включват нарушения в раязлична степен на съзнанието, психози, развитие на енцефалопатия. Възстановяването обикновено е пълно, без да се наблюдава остатъчен неврологичен дефицит.
Фебрилен гърч. Настъпва на фона на повишена телесна температура, като са застрашени децата от 6 месечна до 6 годишна възраст. Обикновено простите фебрилни гърчове са с доброкачествен характер, като децата излизат спонтанно от тях, а усложнения не се наблюдават.
