Клептомания
Случвало ли ви се е да откраднете нещо през живота си? Ако за вас желанието за кражба е непознато чувство, то за клептоманите това е начин на живот. Но клептоманията не е престъпление, а болест.
Това е патологично влечение към кражба най-често на незначителни, не особено ценни и ненужни за клептомана неща. Той изпитва непреодолим импулс да открадне нещо, а не толкова да го притежава. Клептоманите често превръщат домовете си в склад за безполезни вещи, които не използват. Истински плюшкиновци, с тази разлика, че събират крадени неща.
Клептоманите осъзнават, че извършват нещо незаконно, което ще има неблагоприятни за тях последици, но им е невъзможно да контролират действията си. Те изпитват силно напрежение и тревога преди да откраднат нещо и безкрайно удовлетворение след кражбата, което обаче често е последвано от вина и страх от последиците, които чувства обаче не ги спират да продължат с краденето.
Клептоманите са като наркоманите – силно зависими от своята дрога, а именно чуждите вещи, и загубени без нея. Тази зависимост съответно е причина клептоманите да не могат да водят нормален начин на живот. Те не могат да се противопоставят на своята мания, не се чувстват достатъчно силни, липсва им воля и се нуждаят от специализирана медицинска помощ, а не от арест, както смятат много хора.
За разлика от истинските крадци, клептоманите не крадат с цел лична облага и печалба, дори не крадат големи неща, а са по-скоро крадци на дребно, джебчии, като не крадат пари, а само вещи и то най-често от големи супермаркети. Някои пък крадат дори от най-близките си приятели и роднини. Клептоманите обикновено крадат едни и същи неща (само шапки например) и именно по това лесно може да се установи, че човекът е болен, а не е крадец.
Нуждата от кражба възниква спонтанно, а не е планирано действие, като понякога стресът или някаква криза в живота може да отключи желанието у клептомана да открадне. Често чувството за вина след кражбата кара клептоманите да върнат тайно откраднатите неща.
Причините за клептоманията не са ясни. Има предположения, че ниските нива на серотонин може да имат връзка с диагнозата „клептоман“, както и мозъчни травми, обсесивно компулсивно разстройство, наркотична зависимост, дори наследственост.
Симптомите на клептоманията обикновено се проявяват около 20-тата годишнина, но понякога и в ранна детска възраст.
С психотерапия и медикаментозно лечение клептоманите имат реалната възможност да водят нормален начин на живот.
Това е патологично влечение към кражба най-често на незначителни, не особено ценни и ненужни за клептомана неща. Той изпитва непреодолим импулс да открадне нещо, а не толкова да го притежава. Клептоманите често превръщат домовете си в склад за безполезни вещи, които не използват. Истински плюшкиновци, с тази разлика, че събират крадени неща.
Клептоманите осъзнават, че извършват нещо незаконно, което ще има неблагоприятни за тях последици, но им е невъзможно да контролират действията си. Те изпитват силно напрежение и тревога преди да откраднат нещо и безкрайно удовлетворение след кражбата, което обаче често е последвано от вина и страх от последиците, които чувства обаче не ги спират да продължат с краденето.
Клептоманите са като наркоманите – силно зависими от своята дрога, а именно чуждите вещи, и загубени без нея. Тази зависимост съответно е причина клептоманите да не могат да водят нормален начин на живот. Те не могат да се противопоставят на своята мания, не се чувстват достатъчно силни, липсва им воля и се нуждаят от специализирана медицинска помощ, а не от арест, както смятат много хора.
За разлика от истинските крадци, клептоманите не крадат с цел лична облага и печалба, дори не крадат големи неща, а са по-скоро крадци на дребно, джебчии, като не крадат пари, а само вещи и то най-често от големи супермаркети. Някои пък крадат дори от най-близките си приятели и роднини. Клептоманите обикновено крадат едни и същи неща (само шапки например) и именно по това лесно може да се установи, че човекът е болен, а не е крадец.
Нуждата от кражба възниква спонтанно, а не е планирано действие, като понякога стресът или някаква криза в живота може да отключи желанието у клептомана да открадне. Често чувството за вина след кражбата кара клептоманите да върнат тайно откраднатите неща.
Причините за клептоманията не са ясни. Има предположения, че ниските нива на серотонин може да имат връзка с диагнозата „клептоман“, както и мозъчни травми, обсесивно компулсивно разстройство, наркотична зависимост, дори наследственост.
Симптомите на клептоманията обикновено се проявяват около 20-тата годишнина, но понякога и в ранна детска възраст.
С психотерапия и медикаментозно лечение клептоманите имат реалната възможност да водят нормален начин на живот.
