Загуба на вкусовите функции на езика
Агеузия означава загуба на вкусовите функции на езика. Хората, които страдат от такова заболяване, не могат да различат сладко от солено, кисело от горчиво. Често болните бъркат агеузия с аносмия – загуба на обонянието, тъй като вкусът на това, което ядем, се възприема повече с неговия аромат.
Агеузията е вид вкусово разстройство, но в същинския си вариант се среща много рядко. По-разпространени са нейните разновидности. При хипоагеузия болният има частична загуба на вкус, а при дисгеузия – усещане за метален привкус в устата, придружено с парене по езика. С напредването на възрастта шансовете да се сдобиете с някое от неразположенията нарастват.
Независимо кое вкусово разстройство е прихванал пациентът, то може да бъде опасно за здравето му, тъй като създава рискови ситуации. Заболелите от агеузия променят хранителния си режим и често изпадат в депресия заради нежеланите от тях промени. Освен това слагат твърде много сол или захар храната с цел да усетят по-добре вкуса й.
Агеузията и нейните разновидности са особено опасни за хората, алергични към определени продукти и вещества. Ако болният не види алергена в ястието и опита от него, той няма да успее да различи вкуса на животозастрашаващата съставка. Понякога агеузията е симптом на болестта на Паркинсон или Алцхаймер, както и на парализа на Бел.
Когато дъвчим или пием, се освобождават молекули, които стимулират специални сетивни клетки в устата, т.нар. вкусови клетки. Те са групирани в рамките на вкусовите рецептори на езика и когато бъдат активирани, изпращат сигнали към вкусовите нерви в мозъка. Ако настъпят някакви пречки или нарушения по „веригата“, има опасност от възникване на вкусово разстройство, включително и агеузия.
Най-честата причина за заболяването е тъканно увреждане на нервите, които се отнасят за езика.Друга вариант е болният да има проблеми с ендокринната система, да страда от недостиг на цинк или витамин В3. Виновници за поява на агеузия или друг вид вкусово разстройство са също заболявания като захарен диабет, бъбречна недостатъчност, стоматологични проблеми, по-рядко някои видове рак или множествена склероза.
Загуба на вкус може да бъде и страничен ефект от прием на някои лекарства или следствие от стрес и тревога. От значение също е дали пациентът полага достатъчно грижи за добрата хигиена на зъбите и устата.
Ако имате съмнение, че сте заболели от някакво вкусово разстройство, то идете на преглед при лекар УНГ. Той ще ви назначи изследвания и ще потърси и мнението на стоматолог. Обикновено пациентите се подлагат на няколко теста, при които се изследва слюнката. Освен това се слагат определени вещества на езика, с които се проверява функционалността на вкусовите рецептори.
Лечението на агеузия е подобно на това при аносмия. Промяна в хранителния режим и прием на някои медикаменти постепенно могат да възвърнат вкуса на храната. Рядко, само в по-сериозните случаи, се стига до оперативна намеса.
Агеузията е вид вкусово разстройство, но в същинския си вариант се среща много рядко. По-разпространени са нейните разновидности. При хипоагеузия болният има частична загуба на вкус, а при дисгеузия – усещане за метален привкус в устата, придружено с парене по езика. С напредването на възрастта шансовете да се сдобиете с някое от неразположенията нарастват.
Независимо кое вкусово разстройство е прихванал пациентът, то може да бъде опасно за здравето му, тъй като създава рискови ситуации. Заболелите от агеузия променят хранителния си режим и често изпадат в депресия заради нежеланите от тях промени. Освен това слагат твърде много сол или захар храната с цел да усетят по-добре вкуса й.
Агеузията и нейните разновидности са особено опасни за хората, алергични към определени продукти и вещества. Ако болният не види алергена в ястието и опита от него, той няма да успее да различи вкуса на животозастрашаващата съставка. Понякога агеузията е симптом на болестта на Паркинсон или Алцхаймер, както и на парализа на Бел.
Когато дъвчим или пием, се освобождават молекули, които стимулират специални сетивни клетки в устата, т.нар. вкусови клетки. Те са групирани в рамките на вкусовите рецептори на езика и когато бъдат активирани, изпращат сигнали към вкусовите нерви в мозъка. Ако настъпят някакви пречки или нарушения по „веригата“, има опасност от възникване на вкусово разстройство, включително и агеузия.
Най-честата причина за заболяването е тъканно увреждане на нервите, които се отнасят за езика.Друга вариант е болният да има проблеми с ендокринната система, да страда от недостиг на цинк или витамин В3. Виновници за поява на агеузия или друг вид вкусово разстройство са също заболявания като захарен диабет, бъбречна недостатъчност, стоматологични проблеми, по-рядко някои видове рак или множествена склероза.
Загуба на вкус може да бъде и страничен ефект от прием на някои лекарства или следствие от стрес и тревога. От значение също е дали пациентът полага достатъчно грижи за добрата хигиена на зъбите и устата.
Ако имате съмнение, че сте заболели от някакво вкусово разстройство, то идете на преглед при лекар УНГ. Той ще ви назначи изследвания и ще потърси и мнението на стоматолог. Обикновено пациентите се подлагат на няколко теста, при които се изследва слюнката. Освен това се слагат определени вещества на езика, с които се проверява функционалността на вкусовите рецептори.
Лечението на агеузия е подобно на това при аносмия. Промяна в хранителния режим и прием на някои медикаменти постепенно могат да възвърнат вкуса на храната. Рядко, само в по-сериозните случаи, се стига до оперативна намеса.
